The Diary
Дневникът на Михаил
Архив за Април, 2008
Вторник, 1 Април 2008
Детски сериал
19:54
Днес попаднах в света на покадровите снимки. За непросветените май не е лошо да обясня какво е това покадрово снимане... Ми лесно и просто е: Нали знаете как като нарисуваш последователно няколко картинки с малки разлики, като ги прелистваш бързо се получава движение? Е същото е, но не се ползват рисунки а кукли и се снимат със фотоапарат.
Та попаднах днес на тези снимки на едно детско сериалче ко-продукция на немци, датчани, майче беше италианци и българи...в бъдеще може би по-подробно ще кажа кой с какво се занимава, за сега това ви е достатъчно :)
Имам и малко снимки от днес, имайте предвид че това са предварителни неща, няма още заден фон, декора не е завършен, осветлението също. От тук можете да видите целия албум, а отдолу снимка по снимка да преглеждате:
Коментари
kak se kazva filmcheto ? Mnogo e qko
Написа pilence2 (email) на 03-Apr-2008 11:22
Неделя, 6 Април 2008
Да бъдеш Джон Малкович
01:11
Предполагам съм сред последните гледали този филм. В крайна сметка обаче това ми е почти навик :)
Очаквайте подробности :) Оценката утре...
Подробностите
14:4612.04.2008г.
Обещах и изпълнявам обещанието си... е с малко закъснение но все пак :)
Филма лично на мен ми хареса доста. А факта че е доста странен го прави още по добър според мен. Идеята със етаж седем и половина е жестока, а от там нататък става и по интересно :)
Сценария е доста различен от стандартните филми, но това е в плюс в случая. Актьорите се справят доста добре, а някой от разговорите просто са уникални във всяко едно отношение. Доста добре развити персонажи, като не се пропуска да се усмеят доста от човешките недостатъци.
Като заключение бих казал че освен да се посмеете има и какво да научите от този филм. Важното е да поискате това знание :)
Въпреки изредените суперлативи от моя страна, филма няма да получи максимална оценка. Все пак 8,5 е доста висока оценка и я заслужава напълно. Не си позволявайте да не гледате този филм...струва си двата часа :)
[ Коментари: 6 / Добави коментар ]Коментари
еееееееехххх да не бях блондинка и да можех да си го сваля сама вместо да искам помощ от 10 човека.:)
Аз засега нямам мераци да го гледам.
Но може ли да ми се обясни и защо точно днес ми изскочи в главата името на този човек и се сетих за филма, че преди няколко седмици, да речем, щяха да го дават.
Даваха го на 5 вечерта от 22:30...понеже е малко по дългичък (около 2 часа и половина) свърши към 1, затова поста ми е от 6ти...
А защо ти е изкочило незнам...не съм екстрасенс :)
Да спомена че тези дни ще опитам да напиша мнението си за филма :)
Няма да бъдеш набит, ако не напишеш, когато каза първоначално.
И аз не съм екстрасенс и затова се чудя защо така ми изникна това име. Телевизора не съм го включвала скоро. Нямам представа дали несъзнателно съм дочула нещо отнякъде.
Понеже не ща да отделям запис от дневника си, за да го кажа, ще го направя тук, на твоята пита:
Филмите "Southland Tales" и "When a stranger calls" НЕ заслужават вашето внимание!!! Те и моето не заслужаваха, ама нали съм инат, и гледам.
Илияне не трябваше да споменаваш тези филми...сега се чуствам задължен да проверя дали твоето мнение ще съвпадне с моето...
Събота, 12 Април 2008
Idiocracy
13:03
Този филм ("Idiocracy" или на български "Идиокрация") има заинтригуващо резюме... за жалост добрата идея от него не се е получила по най-добрия начин при реализирането на филма. Всъщтност той се води точно по "идиократичните" принципи от който уж искат да предпазят човечеството. Простотия лъха на доста места и това е в минус за цялостната картинка.
Сценария е с добра идея, но много лоша реализация. Актьорската игра на места е дотолкова отчайваща, че човек се замисля от гората ли са хванати тези актжори. Явно повечето проблеми идват от режисурата, но така филма губи и малкото достойнства който е запазил от сценария.
Крайния резултат е доста посредствен, но в крайна сметка неможе всички филми да са със съвършени идей и реализация.
Само заради сравнително интригуващата идея давам на "Идиокрация" малко по висока оценка от очакваната след оплюването му: 4,5 За загуба на време, или за запълването на излишно такова става...
Just My Luck
15:10
Втория филм днес е "Just My Luck" или "Лош Късмет". По заглавието можете да си помислите че е подобен на "Късметлията Чък" (виж тук ), но това не е така. При този филм се наблюдава едно специфично нещо: Ако издържите първите 30 минути, останалия час час и нещо не усещате много много как е минал.
От самото заглавие се досещате че става дума за лош късмет...но тук са добавили и добър късмет...както и размяната им чрез целувка :) Естествено като всеки маерикански филм и този има щастлив край...или поне почти такъв :)
Сценария е идеен ако пропуснем първата 1/4 от него :) Актьорите се справят доста добре (главна героиня е Линдзи Лохан). Като цяло представя една добра картинка за разпускане. За този филм мога да отлича и саундтрака, който не е чак завладяващ, но е приятен. Цялостния резултат е приятен и разтоварващ.
Този филм неможе да получи максимална оценка, но 7 е напълно заслужена. Не че ще загубите нещо ако не го гледате, но наистина може да ви порастовари от ежедневието :)
Transformers
18:08
След доста време канене и кумене днес реших да изгледам и Transformer (Трансформърс). Всъщност филма ми хареса. Идеята определено е добра и предизвиква интерес. естествено за този тип филми е нормално голямото количество разрушения, но такова е масовото американско кино ;)
Сценария е оригинален, но на места леко блудкав. Актьорската игра е на ниво, но това надали очудва някой :) Малко ефектите при преминаването на колите в роботи и обратно не бих казал че се бяха получили, но за това не е достатъчно само въображение :)
Крайната прсъда от мен за филма е че става за гледане. Просто не очаквайте прекалено много послания от него, и малкото който има си струва да се чуят :)
Оценката е 7,5. Заслужава си човек да загуби времето си с този филм :)
[ Коментари: 1 / Добави коментар ]Коментари
С нетърпение очаквам продължението на Трансформърите. Лошия късмет ми хареса на мен.
А що се отнася за Идиокрацията, известно време седя на хард диска ми, но като се сетя с кой актьор е, не съм много навит да го гледам. Май не съм изгубил нищо като съм решил да го пропусна.
Неделя, 13 Април 2008
The Mist
12:34
Вчера ми препоръчаха филма "The Mist" ("Мъглата"). За жалост никак немога да приема мнението че филма е качествен. Не се притеснявайте, ще кажа и защо.
Първо в крайна сметка никой реално не разбира какво е предизвикало катаклизма. Общо взето сценария е доста изсмукан от пръстите и най-вероятно е писан или от религиозен фанатик, или от пълен атеист.
Повечето реакции на геройте са леко нелогични и в повечето случай твърде пресилени. Като споменах актьорите да кажа че одавна не бях виждал по слаба актьорска игра.
Режисурата също никак не е добра, вярно че са спестили много от това че видите ли има мъгла и няма нужда да мислят много за екстериорите, но чак пък толкоз!
За първи път ше си позволя да коментирам и операторската работа. Явно този оператор никога не е работил с мъгла, защото общо взето в кадрите с мъглата не се разбира нищо. После незнам режиьора или оператора е отговорен за безумно дългите кадри. На места отделят за едното стряскане повече от пет минути. Ясно ми е че е трябвало да го натъкмят до 90-100 минути, но това определено не е начина. На места има наистина безумни панорами от типа: Лице...20 секунди бавно пестене през нищото и после изведнъж две лица едва събрани в кадър...това е безсмислено и дразнещо!
Споменах ли за липсата на каквато и да е динамика в целия филм? Айде добре когато искат да ни приспят и после изведнъж "Гъррр, ще те изям"...ама в тук и чудовището се появява не за секунди ами за някаде 2-3 минути.
Още наколко думи за развитието на действието... Поставете се в следната ситуация: В аптека сте. Знаете че наоколо има зли същества, дето само чакат да ви срускат за закуска.. Вие сте с още 5-6 човека. Около вас е тихо докато в един момент не чувате странен шум. В следващия момент виждате едно от злите същества и един от хората го застрелва. От тук нататък каква ви би била реакцията?
А: Да си плюете на петите!
Б: Да се паникьосате!
Е съжалявам но във този филм отговора е да седите и да оглеждате с любопитство обстановката около вас! И това не е само във тази сцена.
Още много критики може да отнесе филма, но ще се спра до тук, просто защото не си заслужава труда.
За първи път ще си позволя да сложа оценка 1 на някой филм, но този за мен определено си я заслужава. Не го гледайте ако не сте мазохисти (като мен)
[ Коментари: 3 / Добави коментар ]Коментари
Филма е по новела на Стивън Кинг.
По роман на Стивън Кинг е, но адаптацията не е негова. Книгата не е достатъчна за добър филм. Не съм имал късмета да прочета книгата, но гарантирам ти 100 пъти повече ще ми хареса!
Пропуснах да спомена, че много ме е яд, че не видях тъпия неверен негър как умира и че не бях доволен от умирането на проповедницата. Тая заслужаваше да умре по най-гнусния начин.
Четвъртък, 17 Април 2008
Ден на Земята (22.04.2008)
22:1822ри април : КЪДЕ ЩЕ ХОДИШ? РАДВАЙ СЕ НА ЖИВОТА И УВАЖАВАЙ ЗЕМЯТА!
Вело и пешеходно шествие, концерт, дискусии, изложба и акции из цяла София чакат да се включиш и да покажеш, че освен, че те е грижа за Земята, можеш и да се забавляваш!
Приятели, 22ри април , Международният ден на Земята, в който се включват над 1 милиард хора по целия свят, тази година ще бъде истинска фиеста на отговорното мислене и в София!
17 неправителствени организации и много граждани се обединиха, за да празнуваме заедно на 22ри!
Докато се борим да пазим Земята понякога забравяме, да спрем и просто да се усетим красотата на Земята. Именно това ще правим заедно на този 22ри април: ще покажем, че отговорността и празника не се изключват взаимно, напротив!
Всичко започва с пет информационни щанда по улиците на София, от 14 до 18 часа, - в градинката до Ректората и Парламента (за чиста и зелена градска среда) , - на ъгъла на бул. Витоша и Патриарх Евтимий ( за вредите от цианидните технологии при рудодобива), - на площад Света Неделя (за презастрояването на Черноморието), - на Попа ( за велоалеите в София) и - пред Народния Театър (за Национален Парк Рила, ски-курортите и алтернативния туризъм)
От 15 до 19 часа до езерото Ариана се открива фотоизложбата "Земята отдолу" организирана от За Земята", с подкрепата на Програма Младеж на ЕК.
Денят продължава с дискусии, форум театър в двора на Ректората на СУ в 17:30 часа, от където тръгва и велошествието в 18:30 и завършва на пилоните на НДК. Ако сте без колелото, елате направо на Пилоните към 19часа, където пешеходното и вело шествието ще се обединят, за да продължат зедно по Витошка и Графа до сцената в Борисова градина.
Кулминация на празника ще бъде концерта Музика за Земята" на Сцената в Борисовата градина . Този път участват:
- Попара feat. Арабел Караян - D2, - Root Souljah, - Футбол и Шахмат - Гологан - Гласове на ветрове
Част от групите на Граждани за Рила също ще организират акции по градове. За да се свържете с групата във вашия град, пишете на saverilaATgmailDOTcom
[ Добави коментар ]Вторник, 22 Април 2008
Деня на Земята
17:33
След като тук ви информирах за предстоящето събитие, сега е време и да ви разкажа за случилото се през деня. Този разказ е доста важен като се има предвид липсата на какъвто и да е отзив в медийното пространство.
Но нека да започнем по ред на номерата:
Предполагам помните че някъде около 14 часът времето реши да стане гадно и над София (а по-късно и над цялата страна) се разрази буря тип дъжд с вятър. Това фучене доведе до обаждането на Илиян с информацията че може заради времето да не дойде на оговорената среща. Малко по късно пак се обади да каже че вероятно няма да дойде. Все пак към 16:30 времето се успокой, грейна и слънце, което от своя страна доведе до поредното обаждане на Илиян с което ме информира че все пак ще дойде :).
Тъй като по програма велошествието започваше в 18:30 се бяхме разбрали да се видим на "Царевецъ" в 18:20. Почти като швейцарски часовник се появи Илиян и от там се отправихме към ректората, където да се съберем с останалата част смели велосипедисти, решили да покажат гражданската си позиция в този ден.
Като пристигнахме на мястото леко се разочаровах заради сравнително малкия брой хора (в последствие се оказа че не сме толкова малко :). Преди тръгването към междинната то1ка на шествието (пилоните на НДК, където имахме "среща" с "пешаците") ми звънна и Христина със стратегическия въпрос къде сме. Обясних и че все още не сме тръгнали от Ректората и че най-добре е тя да се отправи към НДК, където да се присъедини към нас.
Вероятно заради дъждът по-рано през деня тръгването беше отложено с 30 минути и потеглихме към 19:00. Преди обаче да потеглим имаше малка дискусия за това какво и как трябва да се направи в София за велоалеите. За мое съжаление бях твърде далеч за да чуя или прочета предложенията, но съм сигурен че са били доста добри :)
Дойде часът за тръгване и единия от организаторите набързо обясни правилата за движение (не тези от закона за движение по пътищата, а тези важашти за нашето шествие): "Карайте със скоростта на водача, не го изпреварвайте, не изоставайте много. Ако сме малко хора се движете в дясно на платното, ако се съберем повече ще затворим цялото платно." Имаше и други неща но вече не помня точно :) След тази кратка инструкция всеки яхна своето "конче" и с бавно движение се отправихме на път.
Маршрутът на първата част от шествието беше както следва: От Ректората по бул."Васил Левски", през Попа, по бул."Патриарх Ефтимий" до кравай и там през градинката на НДК до пилоните. Времето за преминаване на това трасе беше горедолу 30 минути.
Пристигайки на пилоните видяхме доста малко пешеходци дошли да ни подкрепят. Видях се със сестра ми и и връчих фотоапарата да снима (за жалост 90% от снимките не стават за нищо). Чух се пак с Христина и разбрах че пътувала към нас.
Престояхме на НДК около 20тина минути, след което потеглихме към следващата (и последна) дестинация. Тук маршрута беше следния: От Пилоните на НДК по тротуара на бул."Витошка", на крастовището с бул."Патриарх Евтимий" излязохме на платното и пак по "Витошка" до Съдебната палата. От там завихме по ул."Алабин" към "Граф Игнатиев" покрай Площат "Славейков", отново покрай Попа към бул."Евлоги Георгиев" до Националния стадион и през Борисовата градина до естрадата.
Докато карахме бавно колелата в един момент се обърнах и се зарадвах на задоволителния брой хора (със и без колела) вървящи с нас. На някой кръстовища спирахме да изчакаме пешеходците да ни настигнат. На Попа колите почнаха да ни свиркат и голяма част от нас им показахме...колелата си като ги вдигнахме над нас. Тези който неможеха да си вдигнат колелата викаха и пляскаха :) Някъде малко преди Попа (точния момент не се сещам) се появи и Христина. Вярно че беше без колело, но ние не се движехме твърде бързо :)
При пристигането на естрадата в парка се оказа че почти няма място за нас от вече дошли хора. Аз спрях леко в страни да изчакам двете ми сестри (едната идваше от нас да разходи кучето, а другата се движеше с пешеходците). След като се събрахме се отправихме малко по централно на сцената, че все пак да виждаме какво се случва.
Концерта не беше лош, а и хората който бяха на него знаят как да се забавляват. Като се стъмни малко и се появиха огневъртачите (тези дето понякога съртят огън на въже или пръчка в парка) та имаше какво да се гледа (беше тъмно и на сцената не се виждаше много много какво става). Илиян първи се предаде и си тръгна, след това и Христина ни остави защото трябваше да гозни "любимите" си последни трамвай в 23 и нещо. Веждувременно се появи един друг познат. Горе долу имаше добро текучество на "кадри" около нас :).
Малко разочароващ беше факта че в деня на Земята някой хора пак си хвърляха боклуците и фасовете на земята (независимо от призивите от сцената всеки да отиде и да вземе безплатно еко пепелник). Малко преди полицайте да накарат организаторите да сложат край двете ми сестри и аз обиколихме и събрахме част от боклуците. За 20тина минути събрахме повече от два човала боклуци...надявам се да не сме били единствените решили да почистят след себеси.
Деня завърши след 12, но кога точно немога да кажа със сигурност. Най-голямото разочарование обаче предстоеше на другия ден, когато търсейки отзиви от протеста всъщност не намерих нито един. Нито една медия не беше отразила протеста. Нито Канал 1, нито БТВ, нито Нова отделиха време за това събитие. Уж частните и свободни медии в БГ за пореден път доказаха че не са медии а политически и икономически подлоги. За пореден път се обедих че в България цензурата се вихри с пълна сила (преди 89 със сила сега с пари).
Като заключение ще кажа само, че не смятам деня за загубен въпреки липсата на отразяване. Важното е да покажем че знаем какво искаме и че сме единни в това. А това че платените медии си малчът е само в техен ущърб!
[ Коментари: 1 / Добави коментар ]Коментари
Казах ти го тогава, ще го кажа и тук.
Ако някой се беше сбил или не дай си Боже умрял, веднага щяха да се изсипят всички журналистки с дунапренените си микрофончета, които да питат кое как се е случило. А прошляците, като Бареков, щяха да седят в студиото си и да упражняват литературните си умения над случилото се като измислят всякакви епитети, за да обогатят новината и я направят по-пикантна за драгия ни зрител, който пък от своя страна е балама, защото продължава да гледа новините по всякакъв вид медии, които отдавна се превърнаха в криминална хроника.
Както написа Георги Чорбаджийски в блога си (не мога да дам линк), по-добре да направят един канал, който да е само за криминални глупости и да направят новините отново нормални.
Спомням си времето, когато по новините казваха, дали ще увеличат пенсиите и дядо ми, Бог да го прости, с нетърпение чакаше края им, за да разбере, дали ще има повече парички в джоба си за месеца.
Иначе, въпреки че не се е отразило по телевизията, аз съм доволен от събитието. Само съжалявам, че бях леко облечен и понеже застудя, трябваше да си ходя. Но определено съм доволен от това, което се случи. Най-малкото, че беше забавно и весело. Пък отделен е въпроса, дали ще е ефективно. Все пак аз си мисля, че ще си отсвирят, но нека да видим какво ще стане, пък тогава ще коментираме.
Впрочем, ако можеш и имаш време, виж по разни форуми, дали някой е качил снимки или клипчета от събитието. Все пак много хора снимаха.
Понеделник, 28 Април 2008
След Великден
12:47
Тъйкато вчера забравих да го напиша, ще го кажа днес: Христос Воскресе.
Въпреки забавянето трябва да сте доволни че се сетих изобщо :)
Horton
15:58
Предполагам знаете че съм общо взето маниак на анимацията. Затова реших да изгледам новата анимация наречена "Хортън"... Определено ако бях с 10-15 години по -малък можеше и да ми хареса...даже май по скоро са 18 необходимите годинки назад.
Та така... във филма се разказва за един слон (отчайващо наивен слон) който чува гласове... Е не се е побъркал ама само той може да ги чува. Има едно кенгурео дет е хипер неверно и педантично и още цяла сурия други наивни същества (част от тях и не разбрах какви животни трябва да са! ) Няма да разказвам филма, но ще кажа че свършва със всеобща групова песен...което разваля и без това гадното усещане за тъпота на филма!
Оценката ми е 5 само заради труда да го нарисуват цялото това нещо. Ако сте под 10 години гледайте филма, може и да ви допадне, но минете ли тази възраст не си губете времето!
Employee of the Month (2004)
17:45
Втората "прожекция" за днес е "Служител на месеца" от 2004 година. Общо взето доста скучен филм. Действието се развива толкова бавно че 90те му миниту ти се струват поне два пъти повече.
В сценария има сравнително добра идея, но тя си остава само и единствено там. Нито режисурата, нито актьорите успяват да предадат каквато и да е част от тази идея. Определено един доста скучен филм, който не ви препоръчвам да гледате.
Оценката ми е 3. Не го гледайте ако нямате здрави нерви.
[ Коментари: 1 / Добави коментар ]Коментари
Една равносметка около Великден
Христос Воскресе на всички четящи тези редове (макар и със закъснение)! Бъдете здрави – другото се оправя при наличие на малко усилия и добро желание! И се усмихвайте повече!
Поради липсата на едно от чудесата на нашето време, наречено Интернет, както и на достатъчно свободно време, едва сега имам възможност да ви поздравя с празниците и да споделя някоя и друга мисъл...
Повечето хора си правят равносметка в периода между Коледа и Нова година. Аз обаче реших, че тази работа може да се свърши и като се отчитат по-кратки отрязъци от време – тъкмо да се ядосвам на по-малко глупости, които съм направила. Като започнем от Деня на земята, на който бе обърнато вече известно внимание, в дните около Великден се размислих дали в човешката ни природа нарочно не е заложен стремежът към саморазрушение. Каква е причината да не виждаме красотата около себе си, и трябва ли съзнателно или не да я съсипваме... Дали е виновен само станалият пословичен „балкански синдром”, или цялата човешка раса тръгва срещу всичко и всички с широко затворени очи, само защото няма доблестта да признае грешките си и да поеме отговорност за постъпките си?! Трябва ли да поругаваме Доброто, само защото друго освен Зло не познаваме?! Нужно ли е да тръгваме с обиди и презрение към различното, което само преди няколко дни сме приели с радост, само защото сме се уплашили, и да крещим вкупом „Разпни Го!”, без да съзнаваме, че в него може би се крие истинското спасение на душите ни...
За двата вълка в нас
Не избираме кога и къде да се родим. Нито родителите си. Нито народността си. Можем да избираме кога и къде да родим децата си. И как да ги научим да бъдат като нас. Или по-добри.
Така се случи – да познавам две различни жени от един и същи град с едно и също библейско име – Мария. И двете с по две деца. И двете сами с децата си. Според нормативната уредба – самотни майки. И двете видели освен две, и двеста беди накуп в непрокопсията си. Само дето избрали да нахранят различен вълк. Доброто и Злото.
Известна е притчата на индианците чероки. Помъдрял от старост чероки разказвал на своя внук за борбата, дето се води във всеки един от нас.
И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка.
Единият е зъл – той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Индианчето се замислило за момент и след това попитало дядо си: И кой вълк побеждава? – Този, който нахраниш. – отговорил старият чероки.
Не зная дали моите две Марии са чували тази притча. Сигурно течението на социокултурното българско развитие е научило едната на стратегията на затрайването, на снишаването, на обясняването на всяка беда с уградисване. И на толкова трудните за разбиране днес нейни постъпки. Преди 23 години никой не чакал Мария да се роди и никой не бил възхитен от нейното раждане. Добре, че поне домове за изоставени колкото щеш у нас. Не видяла никога собствена играчка, не открила какво е ласка в детската си възраст и ето, докато изкачи трудните 16 години – установила, че е бременна. И друго се случило – прочела в намерените в дома документи откъде са родителите щ – и право при тях в Горна Оряховица. Посрещнала я със странни приказки рождената щ майка: „Да беше църно море, да беше църна циганка, да дойдеш, пак добре щеше да бъдеш. Отде идеш, там да се връщаш, че ни уградисаш! И ти, и копелето да се махнете оттука...” Какво ли разбрала Мария – не знам. Родила си детето, не го дала в дом, но и дом не намерила... от милостиня на милостиня, от барака на барака, от мъжка ръка на мъжка ръка, докато дошло ред на второто дете. И защото нещастието никога не идвало само – след опитите да го махне, то се родило увредено.
Да се наруши съзвучието между Небето и Земята е най-страшното, което може да се случи на човека според представите на старите българи. Оттам идват болестите, неприятностите, уродливостта, кутсузлъкът. И тогава НЕЩО обърква живота ни задълго, настанява се в недоумението ни „Защо на мен?” и злият вълк отваря уста да проточи вой... Не е тайна, че българинът често проклина Злото само докато то не се е добрало до къщата му. Навиква го, само докато е малко и прогонимо, като осиротяло гладно вълче. Но усети ли, че работата е дебела, веднага се снишава и го удря на молба: „Иди си, зло, че без тебе по-зло...” Или предлага подкуп, сделка със съвестта си – каквото и да е, само на Онова Нещо да му изглежда знак на достатъчно унизителен човешки компромис и подмазване пред силата Му.
От стари времена технологията на „справянето” с тъмните сили е една – да омесиш питка с мед, в торба да я сложиш и с нея черната напаст да прикоткаш, да я отнесеш на друга порта, та дано някой глупак я вземе и те „отърве” от нея. Дали по погрешка, тази невидяла добро Мария нахранила злия вълк – дали е уградисала от майчина клетва, но тръгнала с друго да надхитря Злото. Да извежда на показ сакатото си дете, да показва страданието му, да провокира „нормално” мислещите хора бързо да дадат левче и да се прекръстят тайно, да плюят в пазвите си с „Боже, опази!”. А детето, също като приласкано кученце лесно научава как да подложи ръчичка, как да заплаче. Не може да говори и няма да се научи, няма да научи азбуката, до училище едва ли ще стигне, с тебешири по асфалта едва ли ще рисува света... Дали е заситила Злия вълк в себе си Мария? Това тя не знае, но знае, че пак е бременна. Биологичният фактор, наречен баща отново отсъства. За нероденото още остава надеждата, че Лошото може да е вече омилостивено и животът му да е различен.
Другата Мария от десет години е разбрала, че с хитро угаждане, вопъл и отчаяна молба няма да стане. Вече не търси кой мистичен закон е погазила, за да наруши хармонията и първородното дете да се роди с нелечимо и прогресивно заболяване. Смирението не е примирение и тя поискала да роди второ и здраво дете, за да докаже на онази сила, че една жена може да твори хармония – като единствен възможен паритет на вълците в човека. И да вярва, че с много любов и търпение може да ги насити. По безусловно прост женски начин е скючила тайно споразумение – ще носи тежкия товар на безнадеждността, но ще получи упованието, че болното дете ще преживее в безгрижие определените дни. Ще бъде всеки ден облечено в розови дрешки, ще люлее предизвикателно панделката на главата си – малко цвете сред безцветието на човешката мъка... Мария всеки ден е усмихната. Все съм се питала – откъде черпи сили за това. Как насмогва на вълците в душата си, как все още душа щ е останала... Когато говоря с нея, често я питам как постига мъдростта да лекува душата си от преживяното с все по-трудно и мъчително преживяване. Дали идва от скрития знак в името Мария. Тя има свой отговор – „Дали е вопъл от плач, дали е вик от радост – Онази сила хич не я е грижа за теб”. Песен да щ изпееш – пак няма да я трогнеш. Но ако пееш, „детето се усмихва и пее с теб. Това лекува...” Песента винаги те извежда в свят с друг ред, с други закони. В съзнанието на българина е напластено защитното разбиране, че много сполука не е на добро, че много хубост не е на хубаво, че много смях не е на смях. Житейският опит на социализирания човек го е научил, че всичко все някога се заплаща. А песента, преплетена с молитва, е храна и вода за добрия вълк в душата. Втората Мария знае това.
Двете Марии са две жени. По-слабите същества от човешкия вид. С еднакво име и сами с по две деца. Разликата между тях е в думите на Твореца, когато първите човеци били прогонени от Рая, задето дръзнала Жената да откъсне плода на знанието и да съблазни Мъжа.
- Ето, човекът стана един от Нас – да познава Доброто и Злото! /Битие, 3:22/
Цитираните думи могат да се тълкуват и като едно специално посвещение: Да познаваш и доброто, и злото, Човече, да носиш отговорност за постъпките си!
Или да избираш кой вълк в душата си да нахраниш...Написа Ели (email) на 30-Apr-2008 10:59
Страницата е генерирана от Glog v3.50
Я, какви сладки муцунки! :)
Декора също е много хубав. Браво, маусе! Завидях ти.
Написа Илиян Бетовски (email) (www) на 02-Apr-2008 08:49