The Diary
Дневникът на Михаил
Архив за Декември, 2007
Петък, 7 Декември 2007
Пилишки истории 3
12:22
Второто пиле с кодово име Чуроликчо е още живо...и да чукнем на дърво расте и придобива вече вид на гълъб... Вече се опитва и да кълве, не много успешно, основно кълве по ръцете ни, просто е твърде глупаво да се сети че трябва храната да атакува, не нас :)
Ето последната фотосесия на пилето от вчера вечерта. Предупреждавам че снимките не са с добро качество (липсва на някой фокус или са размазани) защото Чуроликчо не стой мирно:
Коментари
gorkoto mi batche drugiq put kato fanesh nqkoe mu davai pticha hrana ot veterinaren magazin.:) da znaish aide sega leka nosht na wsichki....
Драги Дядо Мраз,
Ти вероятно не си свикнал да получаваш писма на втори януари. Но аз искам да изясним едно малко недоразумение, което стана между нас.
В началото на миналия месец ти писах писмо, в което те помолих за велосипед, влакче, ролкови кънки и футболна топка. Цяла година учих като луд, имам най-добрите оценки не само в класа, но и в цялото училище. Честна дума, никой не се е държал по добре от мен с родителите, братята, приятелите и съседите. Постоянно ходих до магазина, два пъти дори преведох една старица през улицата. Няма нито една добра постъпка, която да не съм направил.
И за какъв дявол ми донесе чифт чорапи и идиотска химикалка? Какво си въобразяваш ти бе, козел! Да ме разиграваш цяла година и накрая да ме оставиш с купчинка боклуци под елхата. И на всичкото отгоре - донесе толкова подаръци на онзи кретен в съседния апартамент, че няма да може да мине с тях през вратата. Затова дори и не си помисляй да си довлечеш задника при мен следващатагодина. Ще те замерям с камъни - и теб, и осраните ти елени, така че те ще се разбягат и ще се наложи да си ходиш пеша до забутания Северен полюс! Не искам да чувам за теб повече! От тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, ти дебел и вмирисан Дядо Мраз!
От малкия Иванчо. :P
Заслушан във воя на пустинния вятър, една нощ гарван ми кацна на рамото. Миришеше на прах и усилия. Лек полъх на смърт и на мрак. Уплаших се, а морната птица зарови глава в косата ми. Отпуснах се и птицата спеше. Отпих си от чашата, седнах - притворих очи. Чаках... Гарванът крадеше топлината ми. Стана ми хладно - за кратко обхвана ме студ, но аз не помръднах. И после унесен дочувах приграчване. Някой ми пееше тайни слова и ме приспиваше. И се понесох по вятъра назад през много лета. Там ми разказаха в сцени легендата за Уинона, Койотът и Гарванът. Историята намерила краят си в потокът с чиста вода.
Събрали се Койотът и Гарванът над примръзналия труп на елен и заспорили, кой трябва да изяде сърцето, за да отнеме силата в полза на мрака. И всеки запял своята песен. Завил Койотът - протяжно изкарал смразяващи трели. От веки той имал задача една. Душите на людете вече умрели да води към мрака, на свойте крака. Лукавост и хитрост от него струели и искал да бъде по-силен сега. Навътре към неизвестното всеки да тегли, дори и сред живите, да краде от съня. Защото мракът го хранел, дарявал му ужас и плът. Така заговорил Койотът и посегнал към топлата кръв. Заграчил и Гарванът приглушено. Със скръбен и отчаян глас. Той бледите души извеждал, ако още не готови са да плуват в мрак. Тъй в клюна ги носел полека, да нямат и спомен от път, та ако някога се върнат, сами да не напуснат древния - мрачния кът. И той се нуждаел от сили, защото не знаел къде, а трябвало вечно да търси, като овчар своите заблудени овце. Не могли да изпеят предимство, затова се вплели в борба. Но къде ли се нейде видяло е, да бъде сразен "въздухът" от "земя". Койотът бързо усетил, че не може да впримчи със зъби криле, за това той Гарванът повикал и казал му. От днес не сме врагове, а нека други спора решат. И който познае, да бъде почетен за сладкия пай.
Решили съдията да бъде жена, от бебе да носи мощта си и ако към мрака с нея потегли, Койотът прибира ръка. Почерпили сили от мрака, изпрели магично кълбо, и мрежи прозрачни от него оплели и опънали ги на всяко дърво. Застанали тогава в гората, настанало безвремие за тях, очаквали да видят когото, ще хване се техния капан. Преминал ловец по пътеката горска, поспрял се подушил с нос, отминал капана на двамата улисан в следене на лос. След него обаче вървяла жена му, най-вярната, силна жена. Била и непразна утробата, оплела се в мрежата тя. Но нали била невидима, и само сянка на мощ, през нейната плът се пропила и чакала крайният зов.
Родила се щерка на двамата. Ревливо момиче била, Уинона я кръстили мъдрите или на думи просто Жена. Растяла Уинона и крепнела, отишъл си детският смях. Полека, магията в ръцете и идвала, таяла се като летният прах. Сърните в полята от нея не бягали, защото не сещали страх. А птиците търсели в отмора в ръцете и, и хапвали там семенца. Дори мракът сякаш по пътя намятал и воали от светла зора. За тази девойка младежите пеели, изричали думите с ясни сърца, но винаги усмивката най-силно и греела, когато Ицтан съзирала тя. Отивала леко до него, и капвала капка вода, от делвата уж е разсеяна, а тъй се закачала тя. А той начумерено - строго я гледал и скачал по пъргав от лъв, посягал за роклята да хване я, но тя му подхвърляла стръв. От делвата пълна водата излитала и миела силно лице, и после със силния смях го оплитала, овръзвала мъжки нозе. Ицтан се замайвал незнайно и еквал младежкия смях, Уинона го гледала ласкаво, лицето му гладела в страст. И тъй се зарекли да бъдат те заедно. Ръцете си срязали тайно, кръвта си омесили с плам, и после се вричали заедно - на другия давали власт. Магията силна обаче не чакала, заседнала в момчешката плът. И ревност към грубост го тласнала - Койотът пресекъл му път. Нарекъл го с думи обидни и женствени, засегнал младежът на чест. Обърнал сърцето му в рана изгаряща и вдигнал той поглед злочест. Невинното искал от Уинона да вземе, дори без обети - на всяка цена, изтръгнал от девойката нежното цвете и хвърлил я в ужас и мрак. Повалил я насила на любимото място. Със ножа замахнал и там, от горе до долу грубо изрязал и красивия кожен сукман. Попипал отвсякъде, след туй се погаврил и нея оставил в несвяст. Нарекъл я с думи попарващи, моминско достоинство и чест. Отишъл си бавно и леко изчезнал - дори не оставил и вест...
Уинона косата отметнала бавно, избърсала моминския срам. Отмила в потока ръцете си, завързала своя сукман. Изправена чакала, небето попитала, какво да направи сега. Дали да се хвърли на огъня или да тръгне по пътя сама. И леко Койотът потривал се с лапи, девойката падала в плен, еленско сърце и дробчета сладки - за него ще има пир на корем. Не чакал я гарванът кацнал, на крехките бели рамена. Девойката погледнал властно и върнал нейната душа. Усмихнала се младата индианка, тя взела в своите ръце, това което и отнели - и го разпръснала от все сърце. Нагазила потока бавно, и с пяната се сляла там. Полека, лека се разтваряла в планински чистата вода. Отишла си девойката, но глас останал, да пее вечно за деня, когато мъдра птица дума казала и върнала я на света.
Така спечелил Гарванът облога, от миналото после долетял и кацнал ми на рамото без злоба, във образи история изпял. Събуди се и каза, дай ми моля, дай от устата си вода. Подадох му и в миг Уинона, отново в мене изшумя. Погледнах го и вече знаех, отива да спаси от мрак, поредната душа повлечена от на Койота лепкавия кракНаписа pilence (email) на 15-Dec-2007 20:14
Четвъртък, 27 Декември 2007
Без Заглавие
01:07
Един приятел наскоро промени дневника си на арт блог където да публикува рисунките си... доста преди той да направи това аз се замислях дали да не променя моя дневник в място на което да публикувам стихчетата си.
Спираше ме само едно нещо, а именно че не пиша всеки ден или всеки месец...рядко пиша и това би означавало рядка поява на нещо тук, но всъщност аз тъй или иначе напоследък рядко публикувам нещо. Все пак за сега ще оставя дневника такъв какъвто е... А причината за тези размисли е това което се вижда в коментарите от предишния побликуван ден.
14:00
"Домашни любимци" или "Пилешки истории 4"
И така пилето Чуроликчо оцеля и пораса...и разбирасе като всяко добро и послушно пиле започна да прави двете основни функции на хвъркатите: да лети и да сере навсякъде. Все пак все още рядко се престрашава да излиза от стаята в която е настанено "гнездото" му, но май и това е въпрос на време само :)
Колкото до това защо основното заглавие е "Домашни любимци" причината е много проста...след появата на пилето вече имаме още един домашен любимец, който принципно не е съвместим с котката. Предполагам сте се досетили че вече си имаме куче.
И така равносметката е по реда на появяване в нас: Котка, Пиле и Куче... остават ни рибки и хамстер за да заформим пълен цирк в нас...което както е тръгнало може да е само въпрос на време.
Като за финал ще ви предоставя кратка фотосесия на двамата нови домашни любимци. Чуруликчо вече е придобил нормален външен вид за гълъб (или гълъбица) а Ремус (така кръстихме кучето, съкратено му викаме Рем) е още малко кутре и основно ходи да си играе с котката, племеника ми или с който му попадне...
Ето и обещаната фотосесия:
Ако искате да я видите в оделен прозорец натиснете тук
Махам вмъкнатите албуми...достатъчно седяха, няма смисъл да бъркам кода на дневника повече...[ Добави коментар ]
Събота, 29 Декември 2007
Лудница
20:54Със всеки изминал ден изпадам във все по-голям ужас... у нас лудоста се разпространява бързо...много бързо. Вече едвам се издържа и 10 минути с останалите членове на семейството. Наистина не е истина. Още един ден и аз просто ще изтреща окончателно, но не както сте свикнали с лигаване и т.н. ами с брадви и убийства. Просто незнам...откачам вече!
[ Добави коментар ]Неделя, 30 Декември 2007
Друг път ще мисля заглавие!
04:08
Казвал ли съм ви че съм тъпанар? Мисля че съм...поне на повечето от четящите този дневник :) Ако не съм, то нека го кажа! Аз съм тъпанар! Не питайте защо, приемете че е така. Който ме познава ще потвърди :)
Та така...имам няколко неща за "споделяне" каточели...
Вчера споменах за ненормалността в моето семейство (колко е било вчера е друга тема, по скоро по-рано днес :) та тази тема ще я пропусна за сега. Затова пък ще ви кажа колко голям тъпанар съм лично аз! Като пълен идиот минавайки през една врата (по-правилно е да кажа опитвайки да мина) си нацелих дясното коляно в рамката...и понеже съм тъпанар даже не можах да го счупя ами само ме боли...и даже не се е надуло (поне за сега)
Това беше първо. Второто е за едно събиране вчера (вече онзи ден, за да е по ясно на 28) От там имам...5-6 снимки и се чудя тук ли да ги сложа или във форума...до края на словоизлианията ми ще реша :)
Май имам да споменавам и какво получих като подарък за Коледа. Ми нека изброя: Плюшена мишка, плюшена мишка. плюшена мишка. плюшена мишка с магнити, керамична мишка, пластмасова мишка и джобен пепълник...ако не съм пропуснал някоя мишка е това ;)
Друго не се сещам, но това не е гаранция че няма такова :)
За снимките ако съумея да ги кача някаде ще ги покажа, ако ли не-друг път :)
Айде от мен да мине ето ви малко снимки:
П.П. Снимките не са много добри...скоро може да пусна по качествени :)
Махам вмъкнатите албуми...достатъчно седяха, няма смисъл да бъркам кода на дневника повече...
[ Коментари: 2 / Добави коментар ]Коментари
Маусе, internet explorer-а не ти е виновен. iframe-а ти се разлива от съдържанието и затова отгоре ти седи само менюто, а съдържанието слиза под него.
Да но под мозила и опера не се получава така...демек пак IE си е проблемен :)
Понеделник, 31 Декември 2007
Информация
Трябва да се извиня на тези който гледат дневника ми с IE (Internet explorer) но проблема е в техния телевизор...или по конкретно именно в IE. Просто обича да разбира кодовете на страниците по по-различен начин от всички други подобни приложения. Затова съвет от мен: Преродете се с Mozilla Firefox тук :)
Тази информация ще я слагам в началото на всеки ден за да бъде най-отгоре...освен ако не забравя :)
Празнично настроение
12:11Вкъщи определено е настъпило празничното настроение! По какво познах ли. Ми лесно е когато чуваш приповдигнатите гласове на членовете на семейството :) Слава бого не чувам какво точно изричат, но от звука съдя че не са много празнични слова! И така всяа година на всеки по-голям празник...понякога и на по-малките. Замислям се дали това е нормално, но колкото и да мисля немога да намеря друго обяснение за това поведение освен тоталната лудост на семейството ми! Признавам все пак, че тази година има промяна...сред всички викове и крясъци на "радост" се прокрадва и лая на най-новия член на семейството, а именно кучето Рем.
И тъй като е последния ден на тази година, а и просто защото го видях от друг ще направя бърза равносметка на изминалата година:
Равносметката!
В професионален планнещата поне в началото си бяха същите както и предходната година. Същото натоварване, същата работа, същотата липса на свободно време. Все пак ъм края на годината стана интересно защото двамата шефове решиха да правят деление на фирмата. причини незнам а и не ме интересуват, важното е че това се отрази добре на мен и колегите ми :)
В семеен план нещата продължават да се вошават. След като почти цяла година издържахме без да сътворим някоя грандиозна глупост през последните два месеца наваксахме бързо пропуснатото. Намерихме си едно пиле, но то умря защото беше твърде малко. Поучихме обаче втори шанс и при нас се появи брачето (или сестричето) на първото пиле. Кръстихме го Чуроликчо, но май всички си му викаме пиле :) И когато вече смятах че по зле няма накъде, майками ме опроверга като лично тя докара куче в нас. Казва се Рем и е един малък разбойник с люта чушка в дупето. За сега годината ще приключи в това статукво, но кокото и да ме е страх да го кажа винаги има време за още една глупост :)
Колкото до личния план, мисля че сте забелязали че това е тема табу за вас и изключително рядко си позволявам да я коментирам...и днес пак няма да си го позволя :)
Замалко да забравя творческите ми прояви тази година! Каточели не са малко, но май всички са съсредоточени в последните три месеца...Все пак каточели тази година е най-творческа ако мога така да се изразя. Ако правилно броя съм публикувал в сайта 14 стихчета, а във форума още две. По същите сметки миналата година съм написал 13-14 стихчета общо. Колкото до приказките, в това "крило" на таланта ми има застой от 2004 година насам :)
Като финал на тази доста дълга и скучна равносметка е най-добре да кажа своите желания и пожелания за идващата година. Според етикета бъ трябвало да започна с пожеланията, но някога да сте ме виждали да спазвам правилата :)
И така за новата година си пожелавам да ми донесе повод да се усмихвам цяла година, да ми даде здраве, щастие, любов и поне половината джакпод от трето теглене на 6/49 :) А на вас желая всяка сълза която сте пролели през изминалата година да бъде заменена с усмивка, а всяка усмивка да стане смях. Пожелавам ви да се збъднат малките мечти, защото те обикновенно са по-ценни от грандиозните. Пожелавам ви успехи в професионален, личен и твирчески план и на всеки от вас който е прочел това подарявам една целогодишна усмивка :)
Приятно посрещане на новата 2008 година!
П.П. Ако имам време може би ще понаправя и няколко линка към по-интересните неща от годината :) Ако ли не ще си ги търсите сами :)
[ Коментари: 1 / Добави коментар ]Коментари
Хубаво пожелание :)
Аз ще ти пожелая по-общо - по-хубава и по-успешна година от изминалата!
Страницата е генерирана от Glog v3.50
Радваме се за пилето. Това, което ще напиша обаче, няма голяма връзка с него. Прочетете го, не е мое, но това в момента няма никакво значение. Мисля, че човекът, за когото е било писано, ще разбере и сам, без да го посочвам поименно. Четете - на мен ми хареса, но аз съм пристрастна към творчеството на момичето, което го е писало, затова оставям оценката на вас:
Създаде ме със огнен дъх и със желание,
извая ме с треперещи ръце.
И на мига, без капчица на разкаяние,
изтръгна моето сърце.
И като Бог в деня ми се изправяше,
заклеваше ме в свойта Библия свещена,
а нощем дверите на Ада ми отваряше,
ти - Сатана и ангел, грях и щастие неземно.
Така живях - във твойта нощ като светица
и като грешница в деня ти светъл.
Виж - аз ката агнец съм се обрекла
на теб - телеза Златен в мене.
Сега умирам от кървящите си рани.
Не, нямам вече страх от трънени венци!
Аз болката си с мъжество съм изковала,
а с нежност и надежда - твоите мечти...
Написа Гергана (email) на 11-Dec-2007 15:44