The Diary
Дневникът на Михаил
Архив за Юни, 2005
Сряда, 1 Юни 2005
Снимките
01:46Деня започна нормално, или почти нормално като се има предвид че се поуспах малко.. това беше и причината един от шефовете ми да ми звъни и да пита каде съм. Кум 10 все пак вече бях в работата и набързо ме изкомандваха да си продължа вчерашните занимания, а именно да опъвам разни филтри на разни рамки. Няма как, и за това ми плащат все пак :) Към обяд все пак ми беше слобщено, че към 15 часа ще бъда пратен с още един колега на снимки. Добреее :)) време беше :Р Тук дойде и лошата новина: не се знае нито с каква техника ще се ходи, нито каде точно ще се ходи, нито дори с какъв транспорт ... Зачакахме да се появи човека с информацията, като междувременно изпратихме три екипа от колегите ми да работят, само ние си чакахме... Най-сетне към 15 и 30 се появи "информатора" и на юруш започнахме да товарим, претоварваме и растоварваме. Качихме се в камиона и гас към Южния парк, кадето беше първия терен... Не се изненадах че снимаме чалга клип, с този оператор само такива снимаме. Изненадах се обаче като ни слобщиха че за този кадър не сме ожни... е за какво даваха тогава зор? Седнахме си кротко в колата и зачакахме. Мина час, мина втори, ни вест ни кост от останалата част от екипа. Оказа се че те отишли да снимат на НДК, но и за там не сме били необходими... ееее само ни губеха времето. Три часа ей така за нищо си стояхме. Най-сетне ни звъннаха!! И какво, хората така ни обясниха каде да отидем, че 30 минути обикаляхме като гламави... Е простено им е, не са от София. Намерихме се и след поредното 20 минутно чакане се отправихме към Красна поляна. Там в една горичка се настанихме, и започнахме да распъваме осветление, да палим агрегата и такива весели неща. Пак чакахме, този път да се стъмни. Доиде време и пуснахме камерата, снимахме към 1 час когато небето не издърйа и заплака от отчаяние, заради фалшивото пеене на певеца. За разнообразие чакахме 20 минути да поспре да вали. Е неспря, затова продължихме да снимаме, въпреки дъжда. Пак към един час снимахме, когато дъждът не само че не спря, ами така се засили, че се наложи да почакаме поредните 30 минути. Таман бяха решили че няма шанс да намалее дъждът, и че щте слагаме край на клипа, то взе че намаля. Честито, както бяхме вир-вода искарахме още 30 минути снимки. Точно в момента когато се каза край на снимките, дъйдът естествено спря! Събрахме набързо и се отправихме към склада, кадето ни бяха казали че ще претоварваме за утрешни снимки на колегите. Слава богу това ни се размина...утре сутринта ще товарят! Хванах колегата за ушите да ме хвърли до нас и еи ме тука, изкъпан и готов за сън :) А ако ме питате на кой певец снимахме клип...миии не питате подходящия човек, просто незнам, и песента незнам как се казва. Рядко обръщаме внимание каде какво снимаме, просто не ни влиза в работата :) Това е за днес, ако има нещо интересно от утрешния ден обещавам да ви информирам :)
[ Коментари: 3 / Добави коментар ]Коментари
Мии ще се старая повече :Р А тези снимки бяха на някакъв певец на име Тони, не го знам, ама аз чалга не слушам...
"Не се изненадах че снимаме чалга клип, с този оператор само такива снимаме." - хАХАХА!!!
Написа mariner на 25-Jul-2006 12:09
Четвъртък, 2 Юни 2005
На работа...и после срещата
11:11Деня започна от рано за мен, трябваще да стана в 5:30. Станах! Към 6:30 дойде колегата да ме вземе от нас и се отправихме към стадион "Г.Аспарухов", кадето се снима филма "Деца от восък" ("Children of wax"). Там работата ни се състоеше в това да покрилем едни прозорци с черни платна, така че да не влиза дневна светлина във залата. Започнахме в 7:10. До 9:00 бяхме готови, прозорците бяха опаковани, Христо Явашев пасти да яде пред нас :) И тук, както се изрази колегата ми настъпи момента за "Великото висене". С други думи трябваше да чакаме да свършат снимките, за да можем да си приберем платното и да си тръгнем. Висяхме и чакахме, просто нямаше какво да направим друго :) Към 17:00 се обади шефа ми и нареди колегата да отива с буса в бачкането и да взема агрегата. От там на бегом да ходи в Борисовата градина за митинга на БСП. Във 19:07 обявиха край на снимките, а колегата още го нямаше. Това не ми попречи да поставч рекорд за бързо събиране на платното. Успешно събрах всичко за невероятните 7 минути и 32 секунди :) За жалост мина още половин час докато колегата дойде, натоварихме и на бегом се отправих към Народния театър. Ако се питате за какво съм тичал към театъра, спокойно, сега ще ви кажа. В 18:00 чася имаше организирана среща на Форума . Е определено не можах да стигна навреме. Но закъснението ми беше от не повече от час, час и двайсет минути. За жалост вече имаше хора били отбой, демек тръгнали си, а малко след пристигането ми започнаха да си тръгват и други... Е няма как, все пак бях позакъснял :) Лека полека почти всички се изнесоха, докато накрая не останахме трима души. Христина (mariner), Любо(darkstorn) и аз (mause). Поприказвахме, попиинахме, после изпратих Христина и Любо до такситата, и пешачката се отправих към дома си. Прибрах се и за отрицателно време се потопих в дебрите на съня :) За днес толкова! Изглейда кратко, но само си представете да висите и нищо да не правите близо 12 часа, като ви се иска да свършите колкото се може по бързо... гадно нали :Р
[ Коментари: 3 / Добави коментар ]Коментари
Доста е неприятно да бързаш за някъде и в крайна сметка, когато стигнеш, да си кажеш "И защо бързах?".
Кофти се получи с юркането ти да дойдеш, колкото се мзоже по-рано, а после да си бием камшика.
Знам че е кофти, но никаде не съм казал че съжалявам за бързането, казах че съжалявам че не можах да се видя за по дълго с другите :)
Мале-е... на тази среща какво дрънкане падна... особено като останахме тримата... И то по прекрасната тема "Kitarista". Mause, като си спомня как спори с Darkstorn тогава и как ми се замая главата от надвикването ти :D По едно време той ти каза "... Повтаряш, Mause", разочарован, че се тъпче на едно място.
Радвам се, че повече не съм присъствала на такъв тип говорене от твоя страна :) Много беше изморително.Написа mariner на 25-Jul-2006 15:44
Събота, 4 Юни 2005
Разходката
23:17Деня ми започна с едно телефонно обаждане... Към 11:00 ми се обади Христина (mariner), да ме пита дали съм свободен, казях че след два часа ще съм и тя ми предложи да се видим в 13:30 на Народния театър. Разбирасе се съгласих, още повече, че щяха да присъстват и Илиян (uaH) и Митко (Rees). Станах набързо от кревата и хукнах по задачки, точно в един и половина бах на Народния театър... но уви, нямаше никой. Притесних се да не би да не съм разбрал правилно, но точно тогава се появиха Илиян и Митко с колелата си. Казаха, че Христина ще закъснее малко. Добреееее :) Докато чакахме на Илиян му хрумна Митко да си вземе федербала. Предложението бе прието единодушно, и Митко подкара колелото към тях. Явно е карал бързо, понеже се върна преди Христина да дойде. След нейното простигане взехме решение да се отправим към НДК. Тогава Христина предложи да минем покрай работното място на Любо (darkstorn). И това предложение беше прието :) При задаването на въпроса: А каде работи той? Христина извади картата и каза: "Някаде тук" сочеики бул."Васил Левски" в отсечката от СУ до Попа. Отправихме се смело в оказаната посока. Минахме по Графа, стигнахме Попа, и от там се отправихме по "В.Левски" към Спортната палата. Малко преди да стигнем кръстовището на "Гурко" и булеварда, Христина ни посочи Турското посолство, казваики. че тук работи Любо. Опааа, още не беше застъпил на пост. Ще почакаме. Докато чакахме един по един минахме през близкото магазинче, всеки копуваики нещо за ядене или пиене. Дойде човека на работа, поговорихме кратко с него и се отправихме към НДК. С доближаването чухме как агитките за мача се распяват. Седнахме на пейките в страни от главната алея. Приказвахме си разни глупости (какво друго да се очаква да говорим Илиян, Митко и аз :РР). В един момент ни свърши колата, и Митко и аз се отправихме към чешмата при "Шератон" (не съм сигурен това ли беше хотела там :РРР ). Сипахме вода и се върнахме при Илиян и Христина. След кратко приказване Митко и аз решихме че трябжа да ползваме федербала. Минахме зад пейката на тревата и започнахме една игра, дето не е за расправяне... ама аз ще ви я расправя, или поне част от нея :Р И двамата бяхме моного зле, от три пъти веднъж оцелвахме перцето..направо трагедия. След по малко от 5 минути забелязахме че хилките се деформират твърде лесно. Започнаха да придобиват странни форми, докато в един момент на Мирко хилката не се распадна на две. Ръкохватката на дръжката се отдели от останалата част. Това не ни попречи да продължим...не се отказваме лесно просто :РР. След десетина минути силите бяха изравнени, тъй-като и мойта хилка я сполетя същата съдба. Продължихме играта, докато не си погледнах китката. И о ужас, кръв, много кръв, шурти яко, вената спукана.... не бе шекувам се, спокойно :) Имам само десетина одирания, е някой са дълбокички, но ще оцелея :) И Митко имаше рани. Това федербала е много кървав спорт :РРР Причината за тез наранявания беше хилката или по точно остатъка от нея. Просто при счупването бяха останали остри ръбове. Спряхме се и взех от Христина една мокра кърпичка (благодаря че ми я деде иначе нямаше да има с какво да почистя кръвта). Малко след това водата ни свърши та се наложи Илиян и аз да се отправим за попълване на резервите, естествено с колелата :Р На връщане, както си изкачвах едно нанагорнище, видях как бутилката литва пред мен. Изненадах се, но като погледнах торбичката всичко ми стана ясно. Просто не беше издържала на напрежението. Все пак стигнахме до "базовия лагер" благополучно. Не помня след колко време видяхме как две момчета се снимаха на буквения паметник. Бяха се качили горе долу посредата му, и едно момиче ги снима. Илиян, Митко и аз веднага изявихме желание да повторим този техем подвиг. Както се изрази Илиян: "Една овца кат тръгне, и всички подир нея". Митко и аз бяхме първи доброволци. Хоп троп, лека полека и ето една мишка на върха на паметника (демек аз). Митко запецна някаде посредата. Христина снимаше. Незнам колко снимки е направила, но ги очаквам с интерес :). Слязохме. Дойде ред и Илиян да се качи за снимка, ама той нещеше сам, та аз се писах доброволец за компания. Пак се качих до горе. Илиян и тои запецна посредата. Пак снимки и айде долу. След още известно време пратихме Митко и Христина да карат колела, а Илиян и аз се захванахме с федербала. След по малко от 5 минути кордата на мойта хилка даде фира, с други думи се скъса. Това не ми попречи да продължа играта (нямаше да се откажа толкова лесно я). Колко сме играли незнам, надали е било много, иначе надали и рамката на хилката би оцеляла ( по късно в ръцете на Илиян не оцеля де). Христина и Митко се появиха и Митко ни предложи да ходим да гледаме мача у тях. Поредното предложение, което беше прието. Плухме си на петите и се отправихме към халите. Точно по пътя Илиян довърши последните остатъци от хилката. Заради него замалко и да ни набият, ама то нормално, като ходим като льохмани :) При халите Христина си взе пица да хапне (никой от нас не беше ял сутринта) А да забравих да спомена, че Илиян и Митко хапнаха хляб със кренвирши. Стигнахме до дома на Митко, но преди да се настаним отидохме да си вземем нещо за ядене и залъгване. И каде...естествено в близкия магазин :Р Пазарувахме каквото пазарувахме, на касата заради мен стана голяма опашка. Ако ви е интересно защо...миии няма пък да ви кажа :Р От магазина се занесохме в Митко, и там се настанихме да гледаме поредния слаб мач на наще. Вече губеха с 0:1. Гледахме каквото гледахме, писна ни та си пуснахме Star Wars Clones wars. Не че ги изгледахме всичките де :) Илиян си би камшика първи, после Митко ни изгони, че трябваше да бяга за някаква среща. Не си мислете, че това е края... С Христина се отправихме към НДК, но по пътя пак решихме да минем покрай Любо (не че ни беше на път :Р) Отидохме там, и той определено се зарадва че има кой да го порасее преди края на смяната му. Поговорихме с него, полигавихме се, стана 23:00 и дойде време все пак да сложим точка на деня, или поне запетайка :Р Изпратихме Христина до таксито, и айде кой от каде е :) За мен определено беше запетайка, понеже още не бях се прибрал, и шефа ми звънна с новината че трябва да бягам до склада да товарим една техника. Товарихме какво товарихме, стана 3:00 часа. Общо взето така ми мина деня. Като се прибрах в нас седнах и се наядох набързо, после пред PCто да напиша това. Сега е 4:30 и смятам да си лягам вече, такаче ви желая лека и приятна нощ и до нови интересни случки :)
[ Коментари: 1 / Добави коментар ]Коментари
И за мен ОПРЕДЕЛЕНО беше запетайка, а не точка. Аз съм се прибрал в 8 сутринта вкъщи. Доста интересни работи ми се случиха вечерта.
Петък, 10 Юни 2005
Пак работа
11:33Туко-що станах. И несъм се успал. За днес шефа ми каза да отидем към 12:00. Питате ли се защо ? Е и да не се питате, аз ще ви кажа. Вчера беше тежък ден, ако сме точни не само вчера. Имахме много работа, понеже се подготвяхе да испратим един колега със служебния мотоделтапланер на мотеро да снимат от въздуха. За целта подготвяхме едно устроиство, наречено remute-head. Малко ще ми е трудно да ви обясня за какво служи, но все пак ще опитам. На това устроиство се поставя камера. Чрез това устроиство се постига плавно и насочено движение във две или три измерения. За да добиете по добра представа, ето две снимки: снимка 1 Снимка 2. Нещо подобно правехме и ние, самоче малко по стабилно, за да можеда издържи на по голямото напрежение и вятър на 1000 2000 метра височина. На снимките изглежда просто, но ви гарантирам, никак не е. За една седмица едвам оспяхме да свършим навреме. Всеки детаил сме го правили лично. Ето ви и сите на една от водещите фирми в света за тези неща: ABC crane. Та колегата замина в 5:30 днес сутринта. Затова към 12 чак трябва да отидем. Аийде аз тръгвам за бачкане вече. Довечера може да ви раскажа нещичко, може и да не ви :Р
23:22
Ето ме вкъщи, днес деня беше ползотворен. Почти сме завършили новия агрегат. То и така трябва, на 22 е на концерта на Black Sabat на 22 и 23. Та и там бързаме, както и при remout-heada. Даже и едно клипче заснехме. На някаква певица на име Съни. В 6:00 трябваше да отидем в един парк (не го знам каде е и как се казва), за да правим дъждец. Точно на време бяхме разбирасе, нали сме професионалисти :Р. Кадъра с дъждът беше с продължителност точно 45 минути, но преди това распъването и чакането бяха около 2 часа, събирането 15 минут, и ето ти вече е 9:00. Докато се замъкнем до склада стана 9:30, да растоварим, подредим и да се измием и стана 10:30. Посвършихме малко работа, стана 23:00 и един колега го хванах да ме вози към нас. Прибрах се, искъпах се, сега пиша това и лягам. Такаче лека нощ. :Р
[ Добави коментар ]Сряда, 15 Юни 2005
Концерта
01:59Станах си както обикновенно в 7:30 сутринта. В това няма нищо лошо, като изключим факта, че бях на работа чак в 10:00. Няма как, ще се виси в чата :Р Нямаше никой естествено, все пак е 8:00 сутринта, а нормалните хора по това време спят. Дойде време да тръгвам за работа, взех си торбичката и айде на спирката на тролейте. И о изненада, тролея доиде веднага :) Качих се, слязох и ето ме в склада, от кадето щяхме да се запътим към обекта на деиността ни. В 10:10 тръгнахме към зала "Фестивална". За да ви ви обясня за какво става дума ще се върна еди ден назад. И така...вчера, около 2 часа след пристигането ми на работа, шефа ми каза да отида с един колега на оглед в зала "Фестивална" за предстоящия утре (днес-б.а.) консерт, организиран от SME (Sofia musik enterprises). Естествено не се знаеше чий е концерта. Отидохме с колегата, огледахме табла и други такива токоподаващи средства, сметнахме си колко линии (дебели кабели, "жици") ни трябват ( общо към 200 метра, премислихме какви табла и обръщачки (сложен термин, напрактика невъзможен за обяснение на непросветените :Р ) ни трябват. При тръгването ни от залата колегата се сети да попита чий аджеба е тоз концерт. Отговора ми хареса общо взето. Групата се казва Kraftwerk (чете се "Крафтверк"). За незапознатите, да кажа че е сформирана някаде 1973-1976г. Стила е електронна музика, не техно, не рейв а електронна музика. Имат доста добри по мое мнение парчета. Така това е за вчерашния ден, днес отидохме в залата в 10:10 за да си досвършим работата, като ни бяха казали че групата трябва да мине границата в 10:00, затова и ние по това време да сме там, да имаме един час за да се доуправим. Да де, ама ние бяхме готови още предишния ден, а и групата не беше и стигнала границата. Поради тази причина организатора ни каза да ходим на някаде, а той ще ни звънне като станем необходими. Обади се чак в 14:07, казвайки че са минали тукощо границата, и че след един час е желателно да сме в залата. Какво да се направи... Изчакахме 30 минути и се отправихме към залата. Групата се почви в 15:44. Познайте целия екип какво прави през това време. Ако не сте се сетили, аз ще ви кажа. Висяхме като паяци. На всички ни стана ясно че това закъснение ще е на наш гръб, тоест ще се налага да бързаме... много да бързаме. Слава бого тоя път работата ми беше иделано подсигурена. За 5 минути им дадеохме ток, и после пак ни чакаше висене, този път чак до края на концерта. Няма как. Две думи за концерта. Никак не беше лош. Със малко осветление направиха много неща. Доволен съм че присъствах. Последно за концерта да кажа, че които не дойде, загуби :Р ( Да Ян за теб се отнася ) След края на концерта набързо (за около час и половина) си събрахме партекешите, и марш по домовете. Сега дописвам това и си лягам...ако не сте забелязали тоя краи взе много да се пофтаря :Р Това е, така мина деня ми, основно във висене и чакане, но както сме свикнали в работата да казваме: "Чакане му е майката" :РРР
[ Коментари: 2 / Добави коментар ]Коментари
След нощтна смяна съм се прибрал в 6 вечерта вкъщи. Едва ли съм бил в състояние за какъвто и да е било концерт. Сутринта споменах пред една позната, че ме канят на "на някакво техно" (както ти се изрази) .., а тя ми каза "Аааа.. да, сетих се! Ама нели се сещаш, че билета ще е 20 лева?". Аз й казах, че моя човек е от хората по осветлението, а тя "Ооо.. и безплатно, ми айде да ходим!".. Предложих й да й дам телефона ти, ама не се съгласи.
Ми да беше се съгласила таз приятелка, а пък за тебе подозирах че няма да дойдеш, ама нали трябва те насмета, че да ти е гадно :Р
Написа mause (email) на 16-Jun-2005 23:32
Събота, 18 Юни 2005
Пътуване
14:03Още се чудя как да започна разказа за вчерашните преживелици. Омръзна ми просто да започвам с думите: "Станах в еди колко си часа" Много еднообразно е. И все па сутринта станах в 7:30 :Р Мотах се из нас и из чата час и половина, и после отидох към работата, кадето знаех че има някакви снимки, в който аз трябва да правя дъжд. С пристигането в склада започнах да си подготвям нещата (тосест пуснах да се напълни водоноската, другото си беше готово от предишния път като правех дъжд). Към 10:00 разбрах най-сетне каде ще работим и О, изненада!!! няма да сме в София, а в Свиленград(към Турската гранца, 300-320 километра от София) и трябва да сме там в 15:00. До там са си 4 часа път, а нйе имахме поне още 1 час подготовка. Няма как, ще се кара бързо. Към 11:10 тръгнахме. Газ до ламарината, както се казва. Никаде по пътя не спряхме да хапнем, нали бързаме. Стигнахме навреме, 14:58 бяхме в града. Намерихме режисьора, и той ни каза че чака да дойде продуцента и почваме. Отидохме да хапнем набързо кюфтета и лютеница. Хапнахме набързо, и после режисьора се обади с добрата вест че можем да си починем спокойно, тъй като ще чакаме да залезе слънцето. А честитутка. Това са си 4-5 часа висене. В град който не познаваш. Нищо де, седнахме в едо кафене да пиинем бира. Поседяхме около час там, и после решихме да сменим кафето. Беще ни едски горещо (по късно рабрахме че е било 37 градуса), затова се настанихме в едно заведение, в което имаше шадраванче. Не че ни помогна много. Водада в него беше топла, но все пак овлажняваше въздуха. Зачудихме се какво да пием, тъй като бирата не ни беше охладила. След кратко маене, решихме че за тази жега най-подхожда Джин с много лед. Единия колега предложи в Джина да сложим по малко мента за аромат и мирис. Приехме го :). Много готино изглежда Джин с тоник и мента ако сипваш минтата леко тя остава отгоре, като зелено ореолче. Много е красиво. Пихме по един такъв коктеил, решихме да пофторим. Двата Джина ни отнеха около 2 часа. Испихме и втория коктеил, и решихме пак да сменим кафето. Но първо се отправихме към камиона ни, за да видим дали си е на място. Малко преди да стигнем камиона се обади режисиора че след 5 минути идва да ни вземе...ехх как оцелихме момента да отидем към камиона. Дойде и ни взе, заведе ни в парка на града. Там щяхме да снимаме....най-сетне. Клип на Емилия се оказа че ще снимаме. Набързо се разбрахме кой прожектор каде ще стой. Разбрахме се и каде искат дъждът. Распънахме си партекешите, о бощо взето пак зачакахме да свършат да снимат. Е мръднахме тук таме някой прожектор или някоя част от дъждовалната инсталация, но основно си беше чакане. Сега ще ви задам един въпрос. Знаете ли какво става ако запалите лампа посред нощ през лятото? Предполагам знаете. А сега си представете да сте запалили не една ами 100 лампи, и то по 100 на 6 места...до река Марица...в много гореща нощ. Представихте ли си го? Айде сега към тази картинка добавете и искуствен дъжд, демек влага. Сметнете сега колко мухи и комари и бръмбари ще се съберат. Сметнахте ли? Еми числото което сте получили е значително по малко от реалното. Прожекторите греят много, та бубите кат се доближат до тях и се опичат. Като исклучихме прожекторите, сигурно към половин кило опечени бръмбари имаше на всеки. Един бръмбър тежи около 0.05 грама. Айде умножете го. А това са само опечените буби, има още поне толкова оцелели. Забавно а? Още по забавно е като събираш партекешите си. Минаваш през облаци от мухи, комари и бръмбари, дето се навират навсякаде. Айде няма да ви всявам повече приятни чуства :Р След като събрахме (към 23:30) се качихме на камиона и аиде към София. На отиване ни отне 4 часа. На връщане не бързахме, затова пътувахме около 5 часа. Спряхме и да хапнем в Hepy Bar&Grill. Прибрахме се в софия в 4:30. Изкъпах се, и легнах да спя, Днес се събудих в 13:30. Помотах се, и седнах да напиша това си приключение, та и вие да има какво да четете :)) Не се сещам да има какво още да ви разказвам, такаче чао за сега :)
[ Добави коментар ]Неделя, 19 Юни 2005
Отново на работа
23:06Всичко започна с едно телефонно обаждане вчера вечерта. Към 18:20 ми звънна сина на шефа, да ми каже днес в 9:00 да съм в склада, за да ходим на някакви снимки. Легнах рано (към 23:00). Станах в 7 и 30, излязох от нас в 8:00. В работата пристигнах към 8:20.Там заварих един колега и веднага го попитах каква ни е задачката днес, но уви и той незнаеше. Зачакахме появата на някой по информиран. Към 9, 9 и 10 се почви друг колега, но и той не беше наясно с нещата. След 10 минути се появи още един колега, но и от него не получихме никаква информация. Най-сетне към 9 и 30, 9 и 40 се появи шефа, каза ни че работата ни е някаде по обяд (за какво ли ни караха да ставаме рано?), заведе ни в кафето за по едно кафе (за мен кола). Към 10 се занесохме в склада, и разгледахме заявката. Доста странно написана бих казал, никаде не се казваше каде се снима, кога е снима, за кой ден е...само някакво осветление, при това написано по доста объркан начин. Разтоварихме си камиона от Петъчните приключения. Сина на шева се появи към 11. Изненада ни с въпроса, защо аджеба не сме му звънали, че да го събудим. Успал се човека...взе да му става навик :Р Все пак с неговата поява нещата се изясниха. Разбрахме каде снимаме, разбрахме с какво снимаме и най-важното, разбрахме с кой снимаме. Режисьор щеше да е Иван Ласкин, а оператор Жоро Марков. Е все още незнаехме какво снимаме, но това е нормално :). Натоварихме набързо и хукнахме (добре де не сме тичали, с бус бяхме :) ) към хотел "DownTown", намиращ се на ъгъла на бул. "В.Левски" и ул. "6-ти Септември" (баба ми живее на 100 метра от там). Започнахме снимки, и постепенно с взаимни усилия разбрахме че снимаме клип на нова песен на Ася от дует "LA" (наскоро се разпадна ако се не лъжа). Песента не е лоша, но заглавие незнам. Вече знаехме че ще са два дни, но някаде към края на снимките разбрах, че ще правим рокади в екипите. За утре аз няма да съм с този клип, а ще ходя първо да подготвим окабеляването за концерта на Black Sabat (как се кефя че ще съм на този концерт. Обещавам да направя и някоя и друга снимка :) ). Вечерта пък (към 16 часа) ще ходя на работа с телевизия "Планета". редварително знам, че ще снимаме фолк-певицата Малина. Ако ми е готов апарата и от утрешния ден може да има снимки :) Общо взето така ми мина деня. Отказах се да влизам в чата, понеже там щях да се забавя твърде много а утре трябва да ставам раничко. Няма как такъв е живота на хората на искуството...и аз покраи тях да намажа малко :Р Предполагам, че и утре няма да вляза в чата. Няма как, щом снимките са от 16, означава, че колкото и бързо да се снима, най рано в 23 ще се свърши, а и толкова работа ще има през деня, че като се прибера надали ще съм в състояние за каквото и да е друго, освен бърз душ и реабилитиращ сън. Толкова от мен за днес, следващия път пак.
[ Добави коментар ]Вторник, 21 Юни 2005
Дълък ден
18:59Онзи ден ви писах, че вчера трябваше да ходя на две места. Е наистина бях на две места, но не тези който споменах предния път. При пристигането в работата (около 8 и 20) започнахме с подготовка на един агрегат (споменавал съм ако се не лъжа вече веднъж два пъти за него. Същия дето ни трябва за 22 и 23 този месец за концерта на Black Sabat) за да го караме за поставяне на електронно контролно табло (модерна работа, ще се пали с GSM :P) Това не отне много време и към 9 и 30 го подкараха към работилницата на фирмата която ще постави това табло. След около 30 минути сина на шефа (той и още един колега закараха агрегата) ми звънна с нареждането да извада две линии (дебели кабели...много дебели кабели) по 50 мерта и да намеря начин да ги закарам до зала "Фестивална" (там бях на концерта на "Kraftwerg", помните нали) Трябваше да опъна кабелите, както шефа ми по късно се изрази: "Вчера". За щастие имаше един познат с москвич, незнам какъв модел, не мисля и че е важно (а пък и доста раздрънкан беше, и още си е де :П ). Натоварихме кабелите там, закарах ги кадето трябва, и тман да се спася към склада, да си готвя другите задачки, ми казаха че трябва и да ги опъна. Каква прекрасна изненада. Е опънах ги, вързах ги, оправих се някак (въпреки липсата на какъвто и да е иснструмент за целта, слава бого че имаше кой да ми услужи). И колото и банално да звучи това не беше всичко! Таман пак се готвех да се спася, ми зададоха неудобния въпрос мога ли да намеря начин да вържа два куплунга, мъжки и женски (но несъвместими помежду си). Казах че бих могъл да намеря начин, стига да се добера до склада. Пуснаха ме да отида до там, иначе нямаха шанс. Резолтата обаче не ми хареса, нещата който знаех че трябва да са в склада, се оказаха в агрегата (не този койт отиде за табло). А агрегата беше съвсем на близко, самоче не близко до мен, или склада, или София ако сме напълно честни. Беше близо до дунав. В Русе. Е няма как, опрях до силната ръка на шефа и неговия син. Набързо поръчахме куплонзите, и ме изоставиха в работата да чакам да дойдат, а като дойдат да направя необходимите обръщачки. Това означаваше и че пропускам първото от споменатите предишния път в дневника задачи. Между всичките тези случки рабрах и че вместо с ТВ "Планета" че бъда с неизвестни хора (за сега, по късно разбрах с кой ще работя, познавам ги добре всъщтност) със кран фарт "Elemak". Така и второто от двете споменати по-рано неща отпадна. А да, забравих и апарата си да взема (което естествено означава че нямам снимки да покажа каквото и да е). До тук излиза че почти изцяло съм ви излъгал, единствената истина се оказа че ще ходя на две места. Нека продължа нататък. Куплонзите дойдоха след час час и половина. Това означаваше аз да направч гадните обръщачки за много кратко време. Не че имаше срок, но обаждането на един и същи човек, с един и същи въпрос през интервал не по -голям от 5 минути е доста основателна причина да бързаш...много. Ама когато те прекъсват на всеки 2 минути ( не само един човек званеше през пет минути) някак си няма как да свършиш достатъчно бързо поставената ти задача. Е някак си успях, учудващо без да се порежа, нараня или осакатя :) Занесох гадните неща, който ми скъсаха нервите на нуждаещите се от тях хора, пак в зала "Фестивална" и обратно в склада. Вече беше три часа, а още не бяхме почнали да товарим, а в 16:00 трябваше да сме на терен.Отново на тъгадък се направи всичко. Резолтата се разбра на терена, по-важните и специфични неща бяха забравени. Все пак се намери кой да ни ги доара, но му се наложи да прави два курса. В бързането забравил да вземе една глава ( устроиство, служещо за закрепянето на камера към статив и фарт-кран. Позволява камерата да се закрепи към неподвъжна основа, а самата камера да има свобода на движенията). Върна се и донесе нея. А целия снимачен екип се включи в "Велиото чакане2-гранични случки". А причината за това висене (6-7 часа) беше липсата на основния герой (македонски певец на имеТоше (може и Тодор да е бил, но всички му викаха Тоше), който беше задържан на границата около 6 часа. В крайна сметка като дойде (към 12 и 30) започнахме снимките. Те се състояха в това да снимаме македонеца от рзлични гледни точки как пее. Снимахме до 10 сутринта, което си беше наистина изморително. До следобят нямах много занимавки, но не можах да поспя, въпреки усилията. Към 15:00 шефа се обади да ми каже към 17-18 да отида в склада да товаря за накакви снимки на другия ден (22). Стига за сега, като се прибера може да кажа подробности за какви снимки става дума :)
[ Добави коментар ]Сряда, 22 Юни 2005
Две в едно
19:00Събудих се в 7:00 сутринта, и се сетих че вчера към 17-18 трябваше да товарим зая някакви снимки днес сутринта...да, ама аз почти веднага след разговора със сина на шефа съм заспал, Затова хукнах към работата, туковиж успея да хвана тези снимки. Неможах де. Но разбрах че не е и фатално, имало кой да ме покрие за тези снимки сутринта. При новото распределение аз бях насочен към поръчаните от BTV два фарта, за предизборното студио вечерта(някой от вас може и да са го гледали). Започнахме да товарим паралелно, понеже имаше още едни снимки, на които отиваха трета част от колегите (този ден всички бяхме на работа, кой на една кой на повече). Натоварихме каде какво имаше да се товари, и кой от каде е. Мойта група се запъти към НДК и така наречения дебрекадер ( голям товарен асансиьор, намиращ се в подземията на НДК ( етаж -1 ). Там се влиза със камиони и има достъп до всички зали на Двореца) За наш късметр снимахме в зала 2, намираща се на същия етаж. Намерихме си една количка, и лека полека започнахме да носим партакешите си. Занесохме първия фарт, и един колега и аз (общо бяхме 4 човека) започнахме да "стройм" релсите. Имаше доста голяма денивелация (около 30-35 см) и ни се налагаше да ползваме доста дървени сандъци, паганини (дъска 30 на 10 см (приблизително, една с една не си приличат) със крачета с височина едно към гйоторе (2,3 до 4 см)) и кайли (дървени плоски клинчета, служещи за финна нивелация на релсите). Бяхме на половината горе долу, когато се обади сина на шефа (много ми звъни този човек ей :РР ) и ми каза, че като свършим с нивелацията, да оставя колегите да се оправчт а аз да се явя в склада, че съм му трябвал (ехх колко съм им нужен :) ) Като нивелирахме първия фарт, се оказа че дървениите няма да ни стигнат, затова аз и един колега отидохме за още, като той се върна в НДК да продължат работа, а аз останах в склада за да видя за какво аджеба съм толкова нужен. Заради опита ми в захранването на концерти (имам зад гърба си 4-5 концерта, сред кoйто Крафтверк, Мегадет, Джудасприис). Отидохме да дозахраним кадето каквото трябва на статион "Локомотив" за концерта на Блексабат. Поопъвахме линии, направихме една две проверки каде какво ще ни трябва за утре (тогава идва техническия екип от англииска страна). Към колко сме свършили незнам, но като се прибрах в нас, хванах таман края на дебата на BTV. Помотах се в нас и сега си лягам, че утре за концерта трябва рано да отидем на стадиона за подготовка. Лека :)
[ Добави коментар ]Четвъртък, 23 Юни 2005
Концертът
Ето че дойде и деня на концерта на Блек Сабат. Още в 7 и 30 започнахме да товарим линии, кабели, опашки ( разни куплонзи на разни куплонзи или обувки или голи крайща), жици и други такива. Пристигнахме на стадиона към 8:40 и се захванахме за работа. Не ми се вярва да ви е интересно какви проблеми имахме, как стърчахме цял ден да опъваме кабели, и тем подобни неща. Надали и ще ви е интересно да ви обяснявам каде колко агрегата сме имали, колко кабели сме пуснали, колко ток сме исхарчили. До последния момент (демек 20 минути преди началото на концерта (почна в 19:00) не сме спрели да дърпаме линии, кабели и да търчим да испълняваме глупави желания на тъпи англичани. Слава Бого, концерта мина без никакви гафове, проблеми и дори малки засечки. Справихме се и с това испитание, но след края ни чакаше ново 20. Концерта свърши в 23:10-23:15. Тогава разбрахме, че сцената (виж я тук) трябва да бъде изчистена от кабели глупости екстри и други такива до утре в 8 сутринта. Ние сме със тока, което означава, че последни ще можем да приберем. Изчакахме да изгасят всичко и започнахме да сабираме линиите. Събрахме всички кабели, освен няколко обикновени кабелчета и най-големия питон (много е дебел (за разбиращите от токове ще кажа че е 3х75+50), тежи над един тон, дълъг е 100 метра (средно по 10 кила на метър)) Те останаха за утре сутринта, преди 8. Събирахме до 3, а в 6 и 30 аз и още двама колеги трябва пак да сме на стадиона да досъберем всичко останало. Такаче лека нощ и приятни сънища.
[ Добави коментар ]Страницата е генерирана от Glog v3.50
Интересувай се на кого правите снимки, та като гледам клипа, да мога да кажа с гордост на приятели "Мой човек е участвал в снимането на този клип!" :)
Написа Илиян Бетовски (email) (www) на 03-Jun-2005 18:23