http://mause.gnetbg.net/ Последни 50 коментара към Дневникът на Михаил bg Copyright (c) scripta@abv.bg http://georgi.unixsol.org/programs/glog/ Mon, 28 Jul 2008 23:37:08 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-28#1217279440 Tue, 29 Jul 2008 00:10:40 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-28#1217279440 И мен ме е малко яд за unforgiven, но съгласи се няма как да изпеят всичко от 30 и кусур годишната си история като група...

]]> И мен ме е малко яд за unforgiven, но съгласи се няма как да изпеят всичко от 30 и кусур годишната си история като група...

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-28#1217277428 Mon, 28 Jul 2008 23:37:08 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-28#1217277428 Маусе, страхотно описание си направил. Естествено, аз не забелязах бъговете, освен видио стената. Всичко беше ок. Ако знаех песните, щеше да бъде още по-ок. Чувствам се просто прецакан. Днес цял ден си въртях Fade to black и съжалявах, че не я почувствах така както сега :(

Съжалявам, че не чухме unforgiven.
Е, ако наистина дойдат следващата година, няма и да се замисля да си взема билета още при обявяването на концерта. :)

]]> Маусе, страхотно описание си направил. Естествено, аз не забелязах бъговете, освен видио стената. Всичко беше ок. Ако знаех песните, щеше да бъде още по-ок. Чувствам се просто прецакан. Днес цял ден си въртях Fade to black и съжалявах, че не я почувствах така както сега :(

Съжалявам, че не чухме unforgiven.
Е, ако наистина дойдат следващата година, няма и да се замисля да си взема билета още при обявяването на концерта. :)

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-24#1216898564 Thu, 24 Jul 2008 14:22:44 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-24#1216898564 Ето нещо, писано горе-долу по времето, в което дневникът е обновяван:

Прераждане

Небето е разцепено. И от отворените вени
на тласъци изтича му кръвта.
Защо морето е така солено –
нима не го изми сега дъжда?

Зад ледното стъкло е мракът черен,
но по-ужасна е тъмата в мен.
Достигнала адреса си последен,
самотна чайка се преражда в мен.

Оглеждам се. Таванът ми е празен.
Не светят вече никакви звезди.
Ще си отида. И ще се намразя,
че пак съм те забравила... почти...

И преродена в друга нощ от пламъка
на толкова изгаснали свещици,
във някой ден пред Бог ще се изправя –
във женско тяло и с душа на птица...

24 Юли 2008г; 00:51ч.
гр. Велико Търново

]]> Ето нещо, писано горе-долу по времето, в което дневникът е обновяван:

Прераждане

Небето е разцепено. И от отворените вени
на тласъци изтича му кръвта.
Защо морето е така солено –
нима не го изми сега дъжда?

Зад ледното стъкло е мракът черен,
но по-ужасна е тъмата в мен.
Достигнала адреса си последен,
самотна чайка се преражда в мен.

Оглеждам се. Таванът ми е празен.
Не светят вече никакви звезди.
Ще си отида. И ще се намразя,
че пак съм те забравила... почти...

И преродена в друга нощ от пламъка
на толкова изгаснали свещици,
във някой ден пред Бог ще се изправя –
във женско тяло и с душа на птица...

24 Юли 2008г; 00:51ч.
гр. Велико Търново

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-17#1216450292 Sat, 19 Jul 2008 09:51:32 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-17#1216450292 Мда... Ето и от мен поредния опит за стихоплетстване...

След кавгата

Още се искаме. До болка. До полудяване.
И крещи страшно душата.
Но защо двамата с теб настояваме
да погубим между нас красотата?...

Още искам аз в хладната утрин
горещо да ти сервирам кафето.
А после с целувки от разтопен шоколад
за разсънване да галя лицето ти...

С теб да се будя и с теб да заспивам
в копринено гладката вечер.
А ти да ме гледаш с очите си нежно,
да ме гледаш – от тебе съблечена...

Пак да плъзнеш ръка по седефената ми кожа,
после с длан да отметнеш косите ми
и в леглото от горски светя ароматни
да броиш пак звездите в очите ми.

Не затръшвай със сила вратата
на горчивите премълчани истини!
Виж как на небето бледа луната
изгаря в пороя на нашите спомени.

Ще простим. Яростта ще премине.
Прегръдката, знаем, всичко лекува...
И отново с любов ще се гледат
два чифта очи – кафеви и сини...

]]> Мда... Ето и от мен поредния опит за стихоплетстване...

След кавгата

Още се искаме. До болка. До полудяване.
И крещи страшно душата.
Но защо двамата с теб настояваме
да погубим между нас красотата?...

Още искам аз в хладната утрин
горещо да ти сервирам кафето.
А после с целувки от разтопен шоколад
за разсънване да галя лицето ти...

С теб да се будя и с теб да заспивам
в копринено гладката вечер.
А ти да ме гледаш с очите си нежно,
да ме гледаш – от тебе съблечена...

Пак да плъзнеш ръка по седефената ми кожа,
после с длан да отметнеш косите ми
и в леглото от горски светя ароматни
да броиш пак звездите в очите ми.

Не затръшвай със сила вратата
на горчивите премълчани истини!
Виж как на небето бледа луната
изгаря в пороя на нашите спомени.

Ще простим. Яростта ще премине.
Прегръдката, знаем, всичко лекува...
И отново с любов ще се гледат
два чифта очи – кафеви и сини...

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-13#1216449577 Sat, 19 Jul 2008 09:39:37 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-13#1216449577 mause, първото стихче ми харесва. Много лесно се чете и следва мисълта. Харесва ми.
Второто не е чак толкова за четене. Връщах се по 2 пъти на 1 ред, за да хвана правилната интонация, за да са е получи римата. Сложни думички има в него.
Браво за първото!

]]> mause, първото стихче ми харесва. Много лесно се чете и следва мисълта. Харесва ми.
Второто не е чак толкова за четене. Връщах се по 2 пъти на 1 ред, за да хвана правилната интонация, за да са е получи римата. Сложни думички има в него.
Браво за първото!

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-13#1216104841 Tue, 15 Jul 2008 09:54:01 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-13#1216104841 Nicknames, не знаеш ли, че любопитството е смъртен грях?! :) Колкото до въпроса ти.... да, реална личност е въпросния "щастливец", за когото говориш, но съм убедена, че той изобщо не се има за такъв... Както и да е... А продължението, за съжаление, не зависи от мен...

]]> Nicknames, не знаеш ли, че любопитството е смъртен грях?! :) Колкото до въпроса ти.... да, реална личност е въпросния "щастливец", за когото говориш, но съм убедена, че той изобщо не се има за такъв... Както и да е... А продължението, за съжаление, не зависи от мен...

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-13#1216028693 Mon, 14 Jul 2008 12:44:53 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-13#1216028693 Голям късметлия трябва да е обекта на желание на въпросното "Ели". Ако е писано за реална личност де ... Интересно как ли е отговорил на всичко това .... искаме продължение на "сюжета" и какво става нататък? Ще има ли и "заживели щастливо". Или по - скоро ...

]]> Голям късметлия трябва да е обекта на желание на въпросното "Ели". Ако е писано за реална личност де ... Интересно как ли е отговорил на всичко това .... искаме продължение на "сюжета" и какво става нататък? Ще има ли и "заживели щастливо". Или по - скоро ...

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-13#1216021651 Mon, 14 Jul 2008 10:47:31 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-13#1216021651 Браво страхотни са ... невероятни стихотворения ... направо да те разчувстват ... но по какъв начин ..

]]> Браво страхотни са ... невероятни стихотворения ... направо да те разчувстват ... но по какъв начин ..

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-13#1215972090 Sun, 13 Jul 2008 21:01:30 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-13#1215972090 И още нещо... много лично.... Не знам дали да го отчитам като пропуск, че не съм го публикувала тук, или не.... Ще каже този, който го прочете:
На....

Тежиш. Като попско проклятие.
Неотменен си. Като клетва.
Неизбежен си. Като разпятие.
Изкупление, сковано от летви.

Очакван си. Като възкресение.
Като смъртен грях си отричан.
Жадуван си, като прегрешение.
ТИ – обречен да бъдеш обичан.
* * *
Колко дни на взаимно отричане.
Колко дни на самоизмама.
Колко време на необичане,
в недокосване. А светът е за двама.
Колко думи, случайно изречени.
И колко други – неслучайно спестени.
Колко обич и колко обреченост
в сърцето – тази малка вселена.
* * *
Не знаеш как боли от твойто нямане.
От ежедневната ти неналичност.
И как изтръпнаха ръцете от протягане
към ореолната ти утопичност.

Не искам да те притежавам. Не разбра ли?
А само да те преживея и изпитам.
Да си останеш чужд и нереален,
дори когато спреш да ме обичаш.
* * *
Не запълвай междуредията със мълчания.
Достатъчно е празно във очите ми.
Не замествай липсите със обещания,
дори да тънат в студ без тебе дните ми.

Не ме обричай да те търся в ненамиране.
Не са ми нужни думи без покритие.
Тук всеки фалш е равен на умиране –
не искам мойта обич сред убитите.
* * *
Не припознавай в мене чужди притежания.
Продавам собственост във бездушевни робства.
Заплащат ми – във безсловесни предсказания
за нарцистично сбъднати господства.

Не ме изричай. Аз не мога да съм отговор
на риторични незададени въпроси.
Обичай ме. Не мога да съм договор.
Не ме купувай. Няма нужда да ме просиш.
* * *
Открих те. За да знам, че ще ми липсваш.
Да разбера, че любовта ми е бездомна.
Зачерквам те, но после те дописвам.
Не те сънувам – принудително инсомна.

Студено е. Ще пренощувам във мечтите ти.
Във теб огледана – смутена и учудена.
Видях се истинска за първи път в очите ти.
Обикновено земна, но щастливо влюбена.
* * *
Недей очаква прекалено много...
Да премълчавам всеки път „Обичам те”
и да изстрадвам всекидневно „Сбогом”
до утрешното ми себеотричане.

Светът ми и без друго е Тебе-центричен.
А твърде силни са негласните забрани.
Не мога просто да не те обичам...
защото пò боли от ненанесените рани!...

]]> И още нещо... много лично.... Не знам дали да го отчитам като пропуск, че не съм го публикувала тук, или не.... Ще каже този, който го прочете:
На....

Тежиш. Като попско проклятие.
Неотменен си. Като клетва.
Неизбежен си. Като разпятие.
Изкупление, сковано от летви.

Очакван си. Като възкресение.
Като смъртен грях си отричан.
Жадуван си, като прегрешение.
ТИ – обречен да бъдеш обичан.
* * *
Колко дни на взаимно отричане.
Колко дни на самоизмама.
Колко време на необичане,
в недокосване. А светът е за двама.
Колко думи, случайно изречени.
И колко други – неслучайно спестени.
Колко обич и колко обреченост
в сърцето – тази малка вселена.
* * *
Не знаеш как боли от твойто нямане.
От ежедневната ти неналичност.
И как изтръпнаха ръцете от протягане
към ореолната ти утопичност.

Не искам да те притежавам. Не разбра ли?
А само да те преживея и изпитам.
Да си останеш чужд и нереален,
дори когато спреш да ме обичаш.
* * *
Не запълвай междуредията със мълчания.
Достатъчно е празно във очите ми.
Не замествай липсите със обещания,
дори да тънат в студ без тебе дните ми.

Не ме обричай да те търся в ненамиране.
Не са ми нужни думи без покритие.
Тук всеки фалш е равен на умиране –
не искам мойта обич сред убитите.
* * *
Не припознавай в мене чужди притежания.
Продавам собственост във бездушевни робства.
Заплащат ми – във безсловесни предсказания
за нарцистично сбъднати господства.

Не ме изричай. Аз не мога да съм отговор
на риторични незададени въпроси.
Обичай ме. Не мога да съм договор.
Не ме купувай. Няма нужда да ме просиш.
* * *
Открих те. За да знам, че ще ми липсваш.
Да разбера, че любовта ми е бездомна.
Зачерквам те, но после те дописвам.
Не те сънувам – принудително инсомна.

Студено е. Ще пренощувам във мечтите ти.
Във теб огледана – смутена и учудена.
Видях се истинска за първи път в очите ти.
Обикновено земна, но щастливо влюбена.
* * *
Недей очаква прекалено много...
Да премълчавам всеки път „Обичам те”
и да изстрадвам всекидневно „Сбогом”
до утрешното ми себеотричане.

Светът ми и без друго е Тебе-центричен.
А твърде силни са негласните забрани.
Не мога просто да не те обичам...
защото пò боли от ненанесените рани!...

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-13#1215968639 Sun, 13 Jul 2008 20:03:59 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-13#1215968639 Хайде още нещо след "Снимка"-та на Михаил...

Дали някой ден...

Дали някой ден ще спра да пиша за теб...
И ще се опитам да те забравя...
Не вярвам в сбъднати окончателности,
ако е можело – да съм го направила.

Дали някой ден ще спра да мисля за теб...
И ще си пия чашата, без
трескаво да ми нагарчаш.
Ще сложа кръст на всяко едно минало.
Ще се усмиря в рамките на
едно непоносимо щастие.

Дали някой ден ще спра да те обичам...
Прикритото поради безброй
причини, ще изстине.
С метафори ще се загърне.
И ще боли от смисъл.
Ръката ми сама ще посегне към белия лист,
без мен ще го напише.
А ти ще си някъде, някъде, някъде...
Ако знаех къде – щях да съм наблизо...
Ако можеш – щях да съм го поискала...

А дали,... а дали...
Дали някой ден ще стана,
ще взема влака и ще тръгна към теб?
А ти... ти дали ще ме изгледаш през прага
с очи, забравили, че са ме срещали?
Няма да ме поканиш да вляза.
Няма да има сълзи.
И цветя няма да има...
Просто две, уж небрежни,
усмивки ще се срещнат
и ръцете ти пътека
ще постелят през битието...

]]> Хайде още нещо след "Снимка"-та на Михаил...

Дали някой ден...

Дали някой ден ще спра да пиша за теб...
И ще се опитам да те забравя...
Не вярвам в сбъднати окончателности,
ако е можело – да съм го направила.

Дали някой ден ще спра да мисля за теб...
И ще си пия чашата, без
трескаво да ми нагарчаш.
Ще сложа кръст на всяко едно минало.
Ще се усмиря в рамките на
едно непоносимо щастие.

Дали някой ден ще спра да те обичам...
Прикритото поради безброй
причини, ще изстине.
С метафори ще се загърне.
И ще боли от смисъл.
Ръката ми сама ще посегне към белия лист,
без мен ще го напише.
А ти ще си някъде, някъде, някъде...
Ако знаех къде – щях да съм наблизо...
Ако можеш – щях да съм го поискала...

А дали,... а дали...
Дали някой ден ще стана,
ще взема влака и ще тръгна към теб?
А ти... ти дали ще ме изгледаш през прага
с очи, забравили, че са ме срещали?
Няма да ме поканиш да вляза.
Няма да има сълзи.
И цветя няма да има...
Просто две, уж небрежни,
усмивки ще се срещнат
и ръцете ти пътека
ще постелят през битието...

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2007-07-08#1215865535 Sat, 12 Jul 2008 15:25:35 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2007-07-08#1215865535 Колко е хубаво да си млад и непокварен! Живота на всичко ще ви научи! Всичко ще ви формулира в главички те :)

]]> Колко е хубаво да си млад и непокварен! Живота на всичко ще ви научи! Всичко ще ви формулира в главички те :)

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-07#1215849012 Sat, 12 Jul 2008 10:50:12 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-07#1215849012 Ако знаех къде да те намеря за да те поканя, нямаше да се замисля :) Добре дошла отново :)

]]> Ако знаех къде да те намеря за да те поканя, нямаше да се замисля :) Добре дошла отново :)

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-07#1215826298 Sat, 12 Jul 2008 04:31:38 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-07#1215826298 Имам питане- филмите по принцип ли си ги гледаш сам, или ти е достатъчна компанията на... компютъра?:) Следващият път вземи ме покани- обещавам пуканките да са от мен!;)

]]> Имам питане- филмите по принцип ли си ги гледаш сам, или ти е достатъчна компанията на... компютъра?:) Следващият път вземи ме покани- обещавам пуканките да са от мен!;)

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-02#1215701856 Thu, 10 Jul 2008 17:57:36 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-02#1215701856 И аз не съм съгласен със 100% от исканията на природозащитниците, но смятам че информирането на хората е полезно нещо. Всеки сам ще прецени кое подкрепя и кое не, но ако няма информация няма как да се съгласиш или отречеш :)

]]> И аз не съм съгласен със 100% от исканията на природозащитниците, но смятам че информирането на хората е полезно нещо. Всеки сам ще прецени кое подкрепя и кое не, но ако няма информация няма как да се съгласиш или отречеш :)

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-02#1215701216 Thu, 10 Jul 2008 17:46:56 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-02#1215701216 Та така като цяло идеята е добра, дори страхотна. Но всяко нещо си има граници. Значи проект АЕЦ БЕЛЕНЕ да няма, а да "внасяме" скъп ток от съседните държави. Гениално ...

]]> Та така като цяло идеята е добра, дори страхотна. Но всяко нещо си има граници. Значи проект АЕЦ БЕЛЕНЕ да няма, а да "внасяме" скъп ток от съседните държави. Гениално ...

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-30#1215022127 Wed, 02 Jul 2008 21:08:47 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-30#1215022127 Много е странно, някой е казал: това, което не те убие, може да те направи по - силен! Хубаво е ако човек намира сили да използува болката за добро! Трудно и непосилно е, но за какво сме хора ако не помагаме в такива моменти???

]]> Много е странно, някой е казал: това, което не те убие, може да те направи по - силен! Хубаво е ако човек намира сили да използува болката за добро! Трудно и непосилно е, но за какво сме хора ако не помагаме в такива моменти???

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-06-16#1215021818 Wed, 02 Jul 2008 21:03:38 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-06-16#1215021818 Хайде не плачете! Времето дойде! Ще си ходите на плажа, а ние да му мислим...ще се печем пред детайлите безброй ... хахааа

]]> Хайде не плачете! Времето дойде! Ще си ходите на плажа, а ние да му мислим...ще се печем пред детайлите безброй ... хахааа

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-02#1215021621 Wed, 02 Jul 2008 21:00:21 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-07-02#1215021621 Поздравления! Дано повече млади хора се отзоват на поканата! Жалко, че съм далеч от София :)

]]> Поздравления! Дано повече млади хора се отзоват на поканата! Жалко, че съм далеч от София :)

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-06-16#1213649152 Mon, 16 Jun 2008 23:45:52 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-06-16#1213649152 Не само ти го чакаш...ама времето е против нас за момента...

]]> Не само ти го чакаш...ама времето е против нас за момента...

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-06-16#1213649061 Mon, 16 Jun 2008 23:44:21 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-06-16#1213649061 Е, ейде бе маусе!
Чак ти завидях за дупедавеца, който си направил в солената вода. Но все пак и аз чакам времето да се усмихне и да ни каже "хайде сега, вземете си хавлииките и джапанките и отиваме къде??? На басеййййннн!!!"

]]> Е, ейде бе маусе!
Чак ти завидях за дупедавеца, който си направил в солената вода. Но все пак и аз чакам времето да се усмихне и да ни каже "хайде сега, вземете си хавлииките и джапанките и отиваме къде??? На басеййййннн!!!"

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-06-04#1213176253 Wed, 11 Jun 2008 12:24:13 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-06-04#1213176253 Стихотворенията са наистина много добри !

]]> Стихотворенията са наистина много добри !

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-30#1212670276 Thu, 05 Jun 2008 15:51:16 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-30#1212670276 Поредната тъжна годишнина... Няма ли най-накрая някой да намери лек за тази ужасна болест?!

]]> Поредната тъжна годишнина... Няма ли най-накрая някой да намери лек за тази ужасна болест?!

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-30#1212282471 Sun, 01 Jun 2008 04:07:51 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-30#1212282471 За мен не е странно. Малко хора четат тук, затова и няма коментари :)

А за сестрата на Дари... просто нямам какво да кажа, надявам се да успее да продължи напред въпреки болката...заслужава го защото направи всичко по силите си и даже много повече...

]]> За мен не е странно. Малко хора четат тук, затова и няма коментари :)

А за сестрата на Дари... просто нямам какво да кажа, надявам се да успее да продължи напред въпреки болката...заслужава го защото направи всичко по силите си и даже много повече...

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-27#1212282353 Sun, 01 Jun 2008 04:05:53 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-27#1212282353 Самата идея винаги съм казвал че е добра... но за мен изпълнението е лошо. разбирасе това е от части нормално за сериалите, но все пак смятам че може и по добре да е...

А за това дали харесвам или не коментара не е важно. Единствената проверка която правя е дали няма спам :)

]]> Самата идея винаги съм казвал че е добра... но за мен изпълнението е лошо. разбирасе това е от части нормално за сериалите, но все пак смятам че може и по добре да е...

А за това дали харесвам или не коментара не е важно. Единствената проверка която правя е дали няма спам :)

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-27#1212161274 Fri, 30 May 2008 18:27:54 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-27#1212161274 Не знам дали ще харесаш коментара ми, но това няма да ме спре да изразя мнението си, защото съм гледала почти всички серии на 4400 :) Сякаш всяка държава си има любима тема. Някога нямаше руски филм без влак, кон и пистолет. Болната тема на американците е тяхната система. Уж, приемат личността, обаче все системета им нещо не е добра, защото не приемат инако мислищите и воюват срещу него системата им помага в тази война, но винаги има войни от другата страна :) Хубаво е, че във филма е представена темата за различните хора, как би се приспособил ако ти си различен...все човешки проблеми за това този филм ще се гледа :)

]]> Не знам дали ще харесаш коментара ми, но това няма да ме спре да изразя мнението си, защото съм гледала почти всички серии на 4400 :) Сякаш всяка държава си има любима тема. Някога нямаше руски филм без влак, кон и пистолет. Болната тема на американците е тяхната система. Уж, приемат личността, обаче все системета им нещо не е добра, защото не приемат инако мислищите и воюват срещу него системата им помага в тази война, но винаги има войни от другата страна :) Хубаво е, че във филма е представена темата за различните хора, как би се приспособил ако ти си различен...все човешки проблеми за това този филм ще се гледа :)

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-30#1212160012 Fri, 30 May 2008 18:06:52 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-30#1212160012 Странно, защо все още няма коментар под това тъжно напомняне??? Много е тъжно, когато някой си отиде за винаги, но още по - тъжно е ако няма с какво да си го спомниш, че е съществувал! Любовта на по - голямата сестра на Дари направи невъзможното! Прикова вниманието ни не просто към едно умиращо дете, а към проблема на болните деца! Само суперлативи за това как тази любов бе демонстрирана по неповторим начин и след смъртта на Дари от нейната сестра!
Твоите думи по горе покъртиха душата ми! Но! Нека продължим да се борим и да подкрепяме всички родители и деца, които се осмелявят да се опълчат срещу тежка болест или какъвто и да е здравословен проблем! Пожелавам повече любов и щедрост в душите ни!

]]> Странно, защо все още няма коментар под това тъжно напомняне??? Много е тъжно, когато някой си отиде за винаги, но още по - тъжно е ако няма с какво да си го спомниш, че е съществувал! Любовта на по - голямата сестра на Дари направи невъзможното! Прикова вниманието ни не просто към едно умиращо дете, а към проблема на болните деца! Само суперлативи за това как тази любов бе демонстрирана по неповторим начин и след смъртта на Дари от нейната сестра!
Твоите думи по горе покъртиха душата ми! Но! Нека продължим да се борим и да подкрепяме всички родители и деца, които се осмелявят да се опълчат срещу тежка болест или какъвто и да е здравословен проблем! Пожелавам повече любов и щедрост в душите ни!

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-27#1211916393 Tue, 27 May 2008 22:26:33 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-27#1211916393 Третия сезон го свалих днес. Определено първите два епизода са зле според мен...ще видим нататък!

]]> Третия сезон го свалих днес. Определено първите два епизода са зле според мен...ще видим нататък!

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-27#1211909742 Tue, 27 May 2008 20:35:42 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-27#1211909742 Нямам търпение да разбера какво мислиш за трети и четвърти сезон.

]]> Нямам търпение да разбера какво мислиш за трети и четвърти сезон.

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-26#1211781878 Mon, 26 May 2008 09:04:38 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-26#1211781878 Сигурен съм, че филма с Джим Кери не ти е харесал, защото си депресиран :)
Щом си гледал мюзикъл, не мога да не ти препоръчам Sweeney Todd, с Джони Деп. Не помня, дали го беше гледал, но топло ти го препоръчвам.

]]> Сигурен съм, че филма с Джим Кери не ти е харесал, защото си депресиран :)
Щом си гледал мюзикъл, не мога да не ти препоръчам Sweeney Todd, с Джони Деп. Не помня, дали го беше гледал, но топло ти го препоръчвам.

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-07#1210257120 Thu, 08 May 2008 17:32:00 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-05-07#1210257120 "Но скоро започва да излиза непред...и естествено забравя за старите си приятели." -
Несамо той забравя приятелите си...Но за съжаление за не всеки такъв сюжет хората правят филми,често сами се вкарваме в тях...без даже да знаем защо...

]]> "Но скоро започва да излиза непред...и естествено забравя за старите си приятели." -
Несамо той забравя приятелите си...Но за съжаление за не всеки такъв сюжет хората правят филми,често сами се вкарваме в тях...без даже да знаем защо...

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-28#1209542393 Wed, 30 Apr 2008 10:59:53 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-28#1209542393 Една равносметка около Великден
Христос Воскресе на всички четящи тези редове (макар и със закъснение)! Бъдете здрави – другото се оправя при наличие на малко усилия и добро желание! И се усмихвайте повече!
Поради липсата на едно от чудесата на нашето време, наречено Интернет, както и на достатъчно свободно време, едва сега имам възможност да ви поздравя с празниците и да споделя някоя и друга мисъл...
Повечето хора си правят равносметка в периода между Коледа и Нова година. Аз обаче реших, че тази работа може да се свърши и като се отчитат по-кратки отрязъци от време – тъкмо да се ядосвам на по-малко глупости, които съм направила. Като започнем от Деня на земята, на който бе обърнато вече известно внимание, в дните около Великден се размислих дали в човешката ни природа нарочно не е заложен стремежът към саморазрушение. Каква е причината да не виждаме красотата около себе си, и трябва ли съзнателно или не да я съсипваме... Дали е виновен само станалият пословичен „балкански синдром”, или цялата човешка раса тръгва срещу всичко и всички с широко затворени очи, само защото няма доблестта да признае грешките си и да поеме отговорност за постъпките си?! Трябва ли да поругаваме Доброто, само защото друго освен Зло не познаваме?! Нужно ли е да тръгваме с обиди и презрение към различното, което само преди няколко дни сме приели с радост, само защото сме се уплашили, и да крещим вкупом „Разпни Го!”, без да съзнаваме, че в него може би се крие истинското спасение на душите ни...

За двата вълка в нас

Не избираме кога и къде да се родим. Нито родителите си. Нито народността си. Можем да избираме кога и къде да родим децата си. И как да ги научим да бъдат като нас. Или по-добри.
Така се случи – да познавам две различни жени от един и същи град с едно и също библейско име – Мария. И двете с по две деца. И двете сами с децата си. Според нормативната уредба – самотни майки. И двете видели освен две, и двеста беди накуп в непрокопсията си. Само дето избрали да нахранят различен вълк. Доброто и Злото.
Известна е притчата на индианците чероки. Помъдрял от старост чероки разказвал на своя внук за борбата, дето се води във всеки един от нас.
И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка.
Единият е зъл – той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Индианчето се замислило за момент и след това попитало дядо си: И кой вълк побеждава? – Този, който нахраниш. – отговорил старият чероки.
Не зная дали моите две Марии са чували тази притча. Сигурно течението на социокултурното българско развитие е научило едната на стратегията на затрайването, на снишаването, на обясняването на всяка беда с уградисване. И на толкова трудните за разбиране днес нейни постъпки. Преди 23 години никой не чакал Мария да се роди и никой не бил възхитен от нейното раждане. Добре, че поне домове за изоставени колкото щеш у нас. Не видяла никога собствена играчка, не открила какво е ласка в детската си възраст и ето, докато изкачи трудните 16 години – установила, че е бременна. И друго се случило – прочела в намерените в дома документи откъде са родителите щ – и право при тях в Горна Оряховица. Посрещнала я със странни приказки рождената щ майка: „Да беше църно море, да беше църна циганка, да дойдеш, пак добре щеше да бъдеш. Отде идеш, там да се връщаш, че ни уградисаш! И ти, и копелето да се махнете оттука...” Какво ли разбрала Мария – не знам. Родила си детето, не го дала в дом, но и дом не намерила... от милостиня на милостиня, от барака на барака, от мъжка ръка на мъжка ръка, докато дошло ред на второто дете. И защото нещастието никога не идвало само – след опитите да го махне, то се родило увредено.
Да се наруши съзвучието между Небето и Земята е най-страшното, което може да се случи на човека според представите на старите българи. Оттам идват болестите, неприятностите, уродливостта, кутсузлъкът. И тогава НЕЩО обърква живота ни задълго, настанява се в недоумението ни „Защо на мен?” и злият вълк отваря уста да проточи вой... Не е тайна, че българинът често проклина Злото само докато то не се е добрало до къщата му. Навиква го, само докато е малко и прогонимо, като осиротяло гладно вълче. Но усети ли, че работата е дебела, веднага се снишава и го удря на молба: „Иди си, зло, че без тебе по-зло...” Или предлага подкуп, сделка със съвестта си – каквото и да е, само на Онова Нещо да му изглежда знак на достатъчно унизителен човешки компромис и подмазване пред силата Му.
От стари времена технологията на „справянето” с тъмните сили е една – да омесиш питка с мед, в торба да я сложиш и с нея черната напаст да прикоткаш, да я отнесеш на друга порта, та дано някой глупак я вземе и те „отърве” от нея. Дали по погрешка, тази невидяла добро Мария нахранила злия вълк – дали е уградисала от майчина клетва, но тръгнала с друго да надхитря Злото. Да извежда на показ сакатото си дете, да показва страданието му, да провокира „нормално” мислещите хора бързо да дадат левче и да се прекръстят тайно, да плюят в пазвите си с „Боже, опази!”. А детето, също като приласкано кученце лесно научава как да подложи ръчичка, как да заплаче. Не може да говори и няма да се научи, няма да научи азбуката, до училище едва ли ще стигне, с тебешири по асфалта едва ли ще рисува света... Дали е заситила Злия вълк в себе си Мария? Това тя не знае, но знае, че пак е бременна. Биологичният фактор, наречен баща отново отсъства. За нероденото още остава надеждата, че Лошото може да е вече омилостивено и животът му да е различен.
Другата Мария от десет години е разбрала, че с хитро угаждане, вопъл и отчаяна молба няма да стане. Вече не търси кой мистичен закон е погазила, за да наруши хармонията и първородното дете да се роди с нелечимо и прогресивно заболяване. Смирението не е примирение и тя поискала да роди второ и здраво дете, за да докаже на онази сила, че една жена може да твори хармония – като единствен възможен паритет на вълците в човека. И да вярва, че с много любов и търпение може да ги насити. По безусловно прост женски начин е скючила тайно споразумение – ще носи тежкия товар на безнадеждността, но ще получи упованието, че болното дете ще преживее в безгрижие определените дни. Ще бъде всеки ден облечено в розови дрешки, ще люлее предизвикателно панделката на главата си – малко цвете сред безцветието на човешката мъка... Мария всеки ден е усмихната. Все съм се питала – откъде черпи сили за това. Как насмогва на вълците в душата си, как все още душа щ е останала... Когато говоря с нея, често я питам как постига мъдростта да лекува душата си от преживяното с все по-трудно и мъчително преживяване. Дали идва от скрития знак в името Мария. Тя има свой отговор – „Дали е вопъл от плач, дали е вик от радост – Онази сила хич не я е грижа за теб”. Песен да щ изпееш – пак няма да я трогнеш. Но ако пееш, „детето се усмихва и пее с теб. Това лекува...” Песента винаги те извежда в свят с друг ред, с други закони. В съзнанието на българина е напластено защитното разбиране, че много сполука не е на добро, че много хубост не е на хубаво, че много смях не е на смях. Житейският опит на социализирания човек го е научил, че всичко все някога се заплаща. А песента, преплетена с молитва, е храна и вода за добрия вълк в душата. Втората Мария знае това.
Двете Марии са две жени. По-слабите същества от човешкия вид. С еднакво име и сами с по две деца. Разликата между тях е в думите на Твореца, когато първите човеци били прогонени от Рая, задето дръзнала Жената да откъсне плода на знанието и да съблазни Мъжа.
- Ето, човекът стана един от Нас – да познава Доброто и Злото! /Битие, 3:22/
Цитираните думи могат да се тълкуват и като едно специално посвещение: Да познаваш и доброто, и злото, Човече, да носиш отговорност за постъпките си!
Или да избираш кой вълк в душата си да нахраниш...

]]> Една равносметка около Великден
Христос Воскресе на всички четящи тези редове (макар и със закъснение)! Бъдете здрави – другото се оправя при наличие на малко усилия и добро желание! И се усмихвайте повече!
Поради липсата на едно от чудесата на нашето време, наречено Интернет, както и на достатъчно свободно време, едва сега имам възможност да ви поздравя с празниците и да споделя някоя и друга мисъл...
Повечето хора си правят равносметка в периода между Коледа и Нова година. Аз обаче реших, че тази работа може да се свърши и като се отчитат по-кратки отрязъци от време – тъкмо да се ядосвам на по-малко глупости, които съм направила. Като започнем от Деня на земята, на който бе обърнато вече известно внимание, в дните около Великден се размислих дали в човешката ни природа нарочно не е заложен стремежът към саморазрушение. Каква е причината да не виждаме красотата около себе си, и трябва ли съзнателно или не да я съсипваме... Дали е виновен само станалият пословичен „балкански синдром”, или цялата човешка раса тръгва срещу всичко и всички с широко затворени очи, само защото няма доблестта да признае грешките си и да поеме отговорност за постъпките си?! Трябва ли да поругаваме Доброто, само защото друго освен Зло не познаваме?! Нужно ли е да тръгваме с обиди и презрение към различното, което само преди няколко дни сме приели с радост, само защото сме се уплашили, и да крещим вкупом „Разпни Го!”, без да съзнаваме, че в него може би се крие истинското спасение на душите ни...

За двата вълка в нас

Не избираме кога и къде да се родим. Нито родителите си. Нито народността си. Можем да избираме кога и къде да родим децата си. И как да ги научим да бъдат като нас. Или по-добри.
Така се случи – да познавам две различни жени от един и същи град с едно и също библейско име – Мария. И двете с по две деца. И двете сами с децата си. Според нормативната уредба – самотни майки. И двете видели освен две, и двеста беди накуп в непрокопсията си. Само дето избрали да нахранят различен вълк. Доброто и Злото.
Известна е притчата на индианците чероки. Помъдрял от старост чероки разказвал на своя внук за борбата, дето се води във всеки един от нас.
И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка.
Единият е зъл – той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Индианчето се замислило за момент и след това попитало дядо си: И кой вълк побеждава? – Този, който нахраниш. – отговорил старият чероки.
Не зная дали моите две Марии са чували тази притча. Сигурно течението на социокултурното българско развитие е научило едната на стратегията на затрайването, на снишаването, на обясняването на всяка беда с уградисване. И на толкова трудните за разбиране днес нейни постъпки. Преди 23 години никой не чакал Мария да се роди и никой не бил възхитен от нейното раждане. Добре, че поне домове за изоставени колкото щеш у нас. Не видяла никога собствена играчка, не открила какво е ласка в детската си възраст и ето, докато изкачи трудните 16 години – установила, че е бременна. И друго се случило – прочела в намерените в дома документи откъде са родителите щ – и право при тях в Горна Оряховица. Посрещнала я със странни приказки рождената щ майка: „Да беше църно море, да беше църна циганка, да дойдеш, пак добре щеше да бъдеш. Отде идеш, там да се връщаш, че ни уградисаш! И ти, и копелето да се махнете оттука...” Какво ли разбрала Мария – не знам. Родила си детето, не го дала в дом, но и дом не намерила... от милостиня на милостиня, от барака на барака, от мъжка ръка на мъжка ръка, докато дошло ред на второто дете. И защото нещастието никога не идвало само – след опитите да го махне, то се родило увредено.
Да се наруши съзвучието между Небето и Земята е най-страшното, което може да се случи на човека според представите на старите българи. Оттам идват болестите, неприятностите, уродливостта, кутсузлъкът. И тогава НЕЩО обърква живота ни задълго, настанява се в недоумението ни „Защо на мен?” и злият вълк отваря уста да проточи вой... Не е тайна, че българинът често проклина Злото само докато то не се е добрало до къщата му. Навиква го, само докато е малко и прогонимо, като осиротяло гладно вълче. Но усети ли, че работата е дебела, веднага се снишава и го удря на молба: „Иди си, зло, че без тебе по-зло...” Или предлага подкуп, сделка със съвестта си – каквото и да е, само на Онова Нещо да му изглежда знак на достатъчно унизителен човешки компромис и подмазване пред силата Му.
От стари времена технологията на „справянето” с тъмните сили е една – да омесиш питка с мед, в торба да я сложиш и с нея черната напаст да прикоткаш, да я отнесеш на друга порта, та дано някой глупак я вземе и те „отърве” от нея. Дали по погрешка, тази невидяла добро Мария нахранила злия вълк – дали е уградисала от майчина клетва, но тръгнала с друго да надхитря Злото. Да извежда на показ сакатото си дете, да показва страданието му, да провокира „нормално” мислещите хора бързо да дадат левче и да се прекръстят тайно, да плюят в пазвите си с „Боже, опази!”. А детето, също като приласкано кученце лесно научава как да подложи ръчичка, как да заплаче. Не може да говори и няма да се научи, няма да научи азбуката, до училище едва ли ще стигне, с тебешири по асфалта едва ли ще рисува света... Дали е заситила Злия вълк в себе си Мария? Това тя не знае, но знае, че пак е бременна. Биологичният фактор, наречен баща отново отсъства. За нероденото още остава надеждата, че Лошото може да е вече омилостивено и животът му да е различен.
Другата Мария от десет години е разбрала, че с хитро угаждане, вопъл и отчаяна молба няма да стане. Вече не търси кой мистичен закон е погазила, за да наруши хармонията и първородното дете да се роди с нелечимо и прогресивно заболяване. Смирението не е примирение и тя поискала да роди второ и здраво дете, за да докаже на онази сила, че една жена може да твори хармония – като единствен възможен паритет на вълците в човека. И да вярва, че с много любов и търпение може да ги насити. По безусловно прост женски начин е скючила тайно споразумение – ще носи тежкия товар на безнадеждността, но ще получи упованието, че болното дете ще преживее в безгрижие определените дни. Ще бъде всеки ден облечено в розови дрешки, ще люлее предизвикателно панделката на главата си – малко цвете сред безцветието на човешката мъка... Мария всеки ден е усмихната. Все съм се питала – откъде черпи сили за това. Как насмогва на вълците в душата си, как все още душа щ е останала... Когато говоря с нея, често я питам как постига мъдростта да лекува душата си от преживяното с все по-трудно и мъчително преживяване. Дали идва от скрития знак в името Мария. Тя има свой отговор – „Дали е вопъл от плач, дали е вик от радост – Онази сила хич не я е грижа за теб”. Песен да щ изпееш – пак няма да я трогнеш. Но ако пееш, „детето се усмихва и пее с теб. Това лекува...” Песента винаги те извежда в свят с друг ред, с други закони. В съзнанието на българина е напластено защитното разбиране, че много сполука не е на добро, че много хубост не е на хубаво, че много смях не е на смях. Житейският опит на социализирания човек го е научил, че всичко все някога се заплаща. А песента, преплетена с молитва, е храна и вода за добрия вълк в душата. Втората Мария знае това.
Двете Марии са две жени. По-слабите същества от човешкия вид. С еднакво име и сами с по две деца. Разликата между тях е в думите на Твореца, когато първите човеци били прогонени от Рая, задето дръзнала Жената да откъсне плода на знанието и да съблазни Мъжа.
- Ето, човекът стана един от Нас – да познава Доброто и Злото! /Битие, 3:22/
Цитираните думи могат да се тълкуват и като едно специално посвещение: Да познаваш и доброто, и злото, Човече, да носиш отговорност за постъпките си!
Или да избираш кой вълк в душата си да нахраниш...

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-22#1209144280 Fri, 25 Apr 2008 20:24:40 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-22#1209144280 Казах ти го тогава, ще го кажа и тук.
Ако някой се беше сбил или не дай си Боже умрял, веднага щяха да се изсипят всички журналистки с дунапренените си микрофончета, които да питат кое как се е случило. А прошляците, като Бареков, щяха да седят в студиото си и да упражняват литературните си умения над случилото се като измислят всякакви епитети, за да обогатят новината и я направят по-пикантна за драгия ни зрител, който пък от своя страна е балама, защото продължава да гледа новините по всякакъв вид медии, които отдавна се превърнаха в криминална хроника.
Както написа Георги Чорбаджийски в блога си (не мога да дам линк), по-добре да направят един канал, който да е само за криминални глупости и да направят новините отново нормални.
Спомням си времето, когато по новините казваха, дали ще увеличат пенсиите и дядо ми, Бог да го прости, с нетърпение чакаше края им, за да разбере, дали ще има повече парички в джоба си за месеца.
Иначе, въпреки че не се е отразило по телевизията, аз съм доволен от събитието. Само съжалявам, че бях леко облечен и понеже застудя, трябваше да си ходя. Но определено съм доволен от това, което се случи. Най-малкото, че беше забавно и весело. Пък отделен е въпроса, дали ще е ефективно. Все пак аз си мисля, че ще си отсвирят, но нека да видим какво ще стане, пък тогава ще коментираме.

Впрочем, ако можеш и имаш време, виж по разни форуми, дали някой е качил снимки или клипчета от събитието. Все пак много хора снимаха.

]]> Казах ти го тогава, ще го кажа и тук.
Ако някой се беше сбил или не дай си Боже умрял, веднага щяха да се изсипят всички журналистки с дунапренените си микрофончета, които да питат кое как се е случило. А прошляците, като Бареков, щяха да седят в студиото си и да упражняват литературните си умения над случилото се като измислят всякакви епитети, за да обогатят новината и я направят по-пикантна за драгия ни зрител, който пък от своя страна е балама, защото продължава да гледа новините по всякакъв вид медии, които отдавна се превърнаха в криминална хроника.
Както написа Георги Чорбаджийски в блога си (не мога да дам линк), по-добре да направят един канал, който да е само за криминални глупости и да направят новините отново нормални.
Спомням си времето, когато по новините казваха, дали ще увеличат пенсиите и дядо ми, Бог да го прости, с нетърпение чакаше края им, за да разбере, дали ще има повече парички в джоба си за месеца.
Иначе, въпреки че не се е отразило по телевизията, аз съм доволен от събитието. Само съжалявам, че бях леко облечен и понеже застудя, трябваше да си ходя. Но определено съм доволен от това, което се случи. Най-малкото, че беше забавно и весело. Пък отделен е въпроса, дали ще е ефективно. Все пак аз си мисля, че ще си отсвирят, но нека да видим какво ще стане, пък тогава ще коментираме.

Впрочем, ако можеш и имаш време, виж по разни форуми, дали някой е качил снимки или клипчета от събитието. Все пак много хора снимаха.

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-13#1208081387 Sun, 13 Apr 2008 13:09:47 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-13#1208081387 Пропуснах да спомена, че много ме е яд, че не видях тъпия неверен негър как умира и че не бях доволен от умирането на проповедницата. Тая заслужаваше да умре по най-гнусния начин.

]]> Пропуснах да спомена, че много ме е яд, че не видях тъпия неверен негър как умира и че не бях доволен от умирането на проповедницата. Тая заслужаваше да умре по най-гнусния начин.

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-13#1208081314 Sun, 13 Apr 2008 13:08:34 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-13#1208081314 По роман на Стивън Кинг е, но адаптацията не е негова. Книгата не е достатъчна за добър филм. Не съм имал късмета да прочета книгата, но гарантирам ти 100 пъти повече ще ми хареса!

]]> По роман на Стивън Кинг е, но адаптацията не е негова. Книгата не е достатъчна за добър филм. Не съм имал късмета да прочета книгата, но гарантирам ти 100 пъти повече ще ми хареса!

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-13#1208081211 Sun, 13 Apr 2008 13:06:51 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-13#1208081211 Филма е по новела на Стивън Кинг.

]]> Филма е по новела на Стивън Кинг.

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-12#1208027873 Sat, 12 Apr 2008 22:17:53 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-12#1208027873 С нетърпение очаквам продължението на Трансформърите. Лошия късмет ми хареса на мен.
А що се отнася за Идиокрацията, известно време седя на хард диска ми, но като се сетя с кой актьор е, не съм много навит да го гледам. Май не съм изгубил нищо като съм решил да го пропусна.

]]> С нетърпение очаквам продължението на Трансформърите. Лошия късмет ми хареса на мен.
А що се отнася за Идиокрацията, известно време седя на хард диска ми, но като се сетя с кой актьор е, не съм много навит да го гледам. Май не съм изгубил нищо като съм решил да го пропусна.

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-02-27#1208014208 Sat, 12 Apr 2008 18:30:08 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-02-27#1208014208 Всеки има право на мнение, аз мойто съм го казал. Не мислете че подхождам предубедено към филмите. Винаги търся хубавите неща в тях, в този просто не намерих достатъчно че да ми хареса. Не казвам че не става за гледане, но определено не смятам че е най-добрия филм за годината!

Колкото за заглавието и превода не се притеснявай. Субтитрите ги ползвам само гогато не съм разбрал нещо...рядко се случва. А за заглавието незнам защо смяташ че "No Country For Old Men" има повече общо със филма от "Няма място за старите кучета". Ще те помоля да обясниш твърдението си ако е възможно :)


Колкото за "Източни обещания" мисля е чсно че и той не е филм, който бих гледал отново...просто за мен е с малко повече смисъл от "Няма място за старите кучета"

Илияне, лично твой е избора да го гледаш или не. Аз съм казал личното си мнение за филма и никой не задължавам да се съобразява с мен :)

]]> Всеки има право на мнение, аз мойто съм го казал. Не мислете че подхождам предубедено към филмите. Винаги търся хубавите неща в тях, в този просто не намерих достатъчно че да ми хареса. Не казвам че не става за гледане, но определено не смятам че е най-добрия филм за годината!

Колкото за заглавието и превода не се притеснявай. Субтитрите ги ползвам само гогато не съм разбрал нещо...рядко се случва. А за заглавието незнам защо смяташ че "No Country For Old Men" има повече общо със филма от "Няма място за старите кучета". Ще те помоля да обясниш твърдението си ако е възможно :)


Колкото за "Източни обещания" мисля е чсно че и той не е филм, който бих гледал отново...просто за мен е с малко повече смисъл от "Няма място за старите кучета"

Илияне, лично твой е избора да го гледаш или не. Аз съм казал личното си мнение за филма и никой не задължавам да се съобразява с мен :)

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-02-27#1208013667 Sat, 12 Apr 2008 18:21:07 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-02-27#1208013667 Ще ме ядосате и ще взема и аз да го гледам...!

]]> Ще ме ядосате и ще взема и аз да го гледам...!

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-06#1208002818 Sat, 12 Apr 2008 15:20:18 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-06#1208002818 Илияне не трябваше да споменаваш тези филми...сега се чуствам задължен да проверя дали твоето мнение ще съвпадне с моето...

]]> Илияне не трябваше да споменаваш тези филми...сега се чуствам задължен да проверя дали твоето мнение ще съвпадне с моето...

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-02-27#1207766838 Wed, 09 Apr 2008 21:47:18 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-02-27#1207766838 Уважавам мнението ти, но все пак не разбирам как може да предпочиташ Източни обещания пред No Country For Old Men. No Country мен лично много ме впечатли - игра, визия, режисура. Хавиер Бардем и Томи Лий Джоунс са невероятни.

Всъщност виждам, че за съжаление не си разбрал филма - казваш, че не си разбрал диалозите, края на филма и самото заглавие. Диалозите на места наистина са малко странни, но това идва по-скоро от спецификата на езика и един неточен превод може много да навреди. Заглавието, между другото, е преведено изключително неподходящо на български. Превел го е някой, който или не е гледал филма или го е гледал, но не го е схванал. Което е жалко, защото разликата в превода е малка, но съществена. А заглавието отразява много точно идеята на филма.

Може би ако дадеш още един шанс на филма? ... :)

]]> Уважавам мнението ти, но все пак не разбирам как може да предпочиташ Източни обещания пред No Country For Old Men. No Country мен лично много ме впечатли - игра, визия, режисура. Хавиер Бардем и Томи Лий Джоунс са невероятни.

Всъщност виждам, че за съжаление не си разбрал филма - казваш, че не си разбрал диалозите, края на филма и самото заглавие. Диалозите на места наистина са малко странни, но това идва по-скоро от спецификата на езика и един неточен превод може много да навреди. Заглавието, между другото, е преведено изключително неподходящо на български. Превел го е някой, който или не е гледал филма или го е гледал, но не го е схванал. Което е жалко, защото разликата в превода е малка, но съществена. А заглавието отразява много точно идеята на филма.

Може би ако дадеш още един шанс на филма? ... :)

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-06#1207722657 Wed, 09 Apr 2008 09:30:57 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-06#1207722657 Понеже не ща да отделям запис от дневника си, за да го кажа, ще го направя тук, на твоята пита:
Филмите "Southland Tales" и "When a stranger calls" НЕ заслужават вашето внимание!!! Те и моето не заслужаваха, ама нали съм инат, и гледам.

]]> Понеже не ща да отделям запис от дневника си, за да го кажа, ще го направя тук, на твоята пита:
Филмите "Southland Tales" и "When a stranger calls" НЕ заслужават вашето внимание!!! Те и моето не заслужаваха, ама нали съм инат, и гледам.

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-06#1207522064 Mon, 07 Apr 2008 01:47:44 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-06#1207522064 Няма да бъдеш набит, ако не напишеш, когато каза първоначално.
И аз не съм екстрасенс и затова се чудя защо така ми изникна това име. Телевизора не съм го включвала скоро. Нямам представа дали несъзнателно съм дочула нещо отнякъде.

]]> Няма да бъдеш набит, ако не напишеш, когато каза първоначално.
И аз не съм екстрасенс и затова се чудя защо така ми изникна това име. Телевизора не съм го включвала скоро. Нямам представа дали несъзнателно съм дочула нещо отнякъде.

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-06#1207520717 Mon, 07 Apr 2008 01:25:17 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-06#1207520717 Даваха го на 5 вечерта от 22:30...понеже е малко по дългичък (около 2 часа и половина) свърши към 1, затова поста ми е от 6ти...

А защо ти е изкочило незнам...не съм екстрасенс :)

Да спомена че тези дни ще опитам да напиша мнението си за филма :)

]]> Даваха го на 5 вечерта от 22:30...понеже е малко по дългичък (около 2 часа и половина) свърши към 1, затова поста ми е от 6ти...

А защо ти е изкочило незнам...не съм екстрасенс :)

Да спомена че тези дни ще опитам да напиша мнението си за филма :)

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-06#1207520489 Mon, 07 Apr 2008 01:21:29 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-06#1207520489 Аз засега нямам мераци да го гледам.
Но може ли да ми се обясни и защо точно днес ми изскочи в главата името на този човек и се сетих за филма, че преди няколко седмици, да речем, щяха да го дават.

]]> Аз засега нямам мераци да го гледам.
Но може ли да ми се обясни и защо точно днес ми изскочи в главата името на този човек и се сетих за филма, че преди няколко седмици, да речем, щяха да го дават.

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-06#1207484288 Sun, 06 Apr 2008 15:18:08 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-06#1207484288 еееееееехххх да не бях блондинка и да можех да си го сваля сама вместо да искам помощ от 10 човека.:)

]]> еееееееехххх да не бях блондинка и да можех да си го сваля сама вместо да искам помощ от 10 човека.:)

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-01#1207210963 Thu, 03 Apr 2008 11:22:43 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-01#1207210963 kak se kazva filmcheto ? Mnogo e qko

]]> kak se kazva filmcheto ? Mnogo e qko

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-01#1207115359 Wed, 02 Apr 2008 08:49:19 +0300 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-04-01#1207115359 Я, какви сладки муцунки! :)
Декора също е много хубав. Браво, маусе! Завидях ти.

]]> Я, какви сладки муцунки! :)
Декора също е много хубав. Браво, маусе! Завидях ти.

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-03-04#1205625501 Sun, 16 Mar 2008 01:58:21 +0200 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-03-04#1205625501 Аз пък смятам, че в един сериал има ли недостатъци, безумие и глупост, то тогава този сериал не струва и няма смисъл да си правиш труда да го гледаш на части, за да замажеш положението.

]]> Аз пък смятам, че в един сериал има ли недостатъци, безумие и глупост, то тогава този сериал не струва и няма смисъл да си правиш труда да го гледаш на части, за да замажеш положението.

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-03-04#1205446429 Fri, 14 Mar 2008 00:13:49 +0200 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-03-04#1205446429 Явно си търся повод да критикувам гледането ти наведнъж на цял сезон :)) Смятам, че точно такова концентрирано гледане увеличава шансовете сериал да не ти хареса, защото недостатъците ("безумието и глупостта") изпъкват.

]]> Явно си търся повод да критикувам гледането ти наведнъж на цял сезон :)) Смятам, че точно такова концентрирано гледане увеличава шансовете сериал да не ти хареса, защото недостатъците ("безумието и глупостта") изпъкват.

]]> http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-02-29#1204535021 Mon, 03 Mar 2008 11:03:41 +0200 http://mause.gnetbg.net/archive.php/2008-02-29#1204535021 Не съм се заразил. Винаги когато мога съм гледал филми. Просто сега си давам мнението тук :) А за цял сезон...ми човек като е болен, неможе да излиза и няма какво да прави си намира нещо за запълване на времето :)

]]> Не съм се заразил. Винаги когато мога съм гледал филми. Просто сега си давам мнението тук :) А за цял сезон...ми човек като е болен, неможе да излиза и няма какво да прави си намира нещо за запълване на времето :)

]]>