Последните 50 добавени комантара (rss feed)
Коментари към: Сряда, 7 Май 2008
Коментари към: Понеделник, 28 Април 2008
Една равносметка около Великден
Христос Воскресе на всички четящи тези редове (макар и със закъснение)! Бъдете здрави – другото се оправя при наличие на малко усилия и добро желание! И се усмихвайте повече!
Поради липсата на едно от чудесата на нашето време, наречено Интернет, както и на достатъчно свободно време, едва сега имам възможност да ви поздравя с празниците и да споделя някоя и друга мисъл...
Повечето хора си правят равносметка в периода между Коледа и Нова година. Аз обаче реших, че тази работа може да се свърши и като се отчитат по-кратки отрязъци от време – тъкмо да се ядосвам на по-малко глупости, които съм направила. Като започнем от Деня на земята, на който бе обърнато вече известно внимание, в дните около Великден се размислих дали в човешката ни природа нарочно не е заложен стремежът към саморазрушение. Каква е причината да не виждаме красотата около себе си, и трябва ли съзнателно или не да я съсипваме... Дали е виновен само станалият пословичен „балкански синдром”, или цялата човешка раса тръгва срещу всичко и всички с широко затворени очи, само защото няма доблестта да признае грешките си и да поеме отговорност за постъпките си?! Трябва ли да поругаваме Доброто, само защото друго освен Зло не познаваме?! Нужно ли е да тръгваме с обиди и презрение към различното, което само преди няколко дни сме приели с радост, само защото сме се уплашили, и да крещим вкупом „Разпни Го!”, без да съзнаваме, че в него може би се крие истинското спасение на душите ни...
За двата вълка в нас
Не избираме кога и къде да се родим. Нито родителите си. Нито народността си. Можем да избираме кога и къде да родим децата си. И как да ги научим да бъдат като нас. Или по-добри.
Така се случи – да познавам две различни жени от един и същи град с едно и също библейско име – Мария. И двете с по две деца. И двете сами с децата си. Според нормативната уредба – самотни майки. И двете видели освен две, и двеста беди накуп в непрокопсията си. Само дето избрали да нахранят различен вълк. Доброто и Злото.
Известна е притчата на индианците чероки. Помъдрял от старост чероки разказвал на своя внук за борбата, дето се води във всеки един от нас.
И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка.
Единият е зъл – той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Индианчето се замислило за момент и след това попитало дядо си: И кой вълк побеждава? – Този, който нахраниш. – отговорил старият чероки.
Не зная дали моите две Марии са чували тази притча. Сигурно течението на социокултурното българско развитие е научило едната на стратегията на затрайването, на снишаването, на обясняването на всяка беда с уградисване. И на толкова трудните за разбиране днес нейни постъпки. Преди 23 години никой не чакал Мария да се роди и никой не бил възхитен от нейното раждане. Добре, че поне домове за изоставени колкото щеш у нас. Не видяла никога собствена играчка, не открила какво е ласка в детската си възраст и ето, докато изкачи трудните 16 години – установила, че е бременна. И друго се случило – прочела в намерените в дома документи откъде са родителите щ – и право при тях в Горна Оряховица. Посрещнала я със странни приказки рождената щ майка: „Да беше църно море, да беше църна циганка, да дойдеш, пак добре щеше да бъдеш. Отде идеш, там да се връщаш, че ни уградисаш! И ти, и копелето да се махнете оттука...” Какво ли разбрала Мария – не знам. Родила си детето, не го дала в дом, но и дом не намерила... от милостиня на милостиня, от барака на барака, от мъжка ръка на мъжка ръка, докато дошло ред на второто дете. И защото нещастието никога не идвало само – след опитите да го махне, то се родило увредено.
Да се наруши съзвучието между Небето и Земята е най-страшното, което може да се случи на човека според представите на старите българи. Оттам идват болестите, неприятностите, уродливостта, кутсузлъкът. И тогава НЕЩО обърква живота ни задълго, настанява се в недоумението ни „Защо на мен?” и злият вълк отваря уста да проточи вой... Не е тайна, че българинът често проклина Злото само докато то не се е добрало до къщата му. Навиква го, само докато е малко и прогонимо, като осиротяло гладно вълче. Но усети ли, че работата е дебела, веднага се снишава и го удря на молба: „Иди си, зло, че без тебе по-зло...” Или предлага подкуп, сделка със съвестта си – каквото и да е, само на Онова Нещо да му изглежда знак на достатъчно унизителен човешки компромис и подмазване пред силата Му.
От стари времена технологията на „справянето” с тъмните сили е една – да омесиш питка с мед, в торба да я сложиш и с нея черната напаст да прикоткаш, да я отнесеш на друга порта, та дано някой глупак я вземе и те „отърве” от нея. Дали по погрешка, тази невидяла добро Мария нахранила злия вълк – дали е уградисала от майчина клетва, но тръгнала с друго да надхитря Злото. Да извежда на показ сакатото си дете, да показва страданието му, да провокира „нормално” мислещите хора бързо да дадат левче и да се прекръстят тайно, да плюят в пазвите си с „Боже, опази!”. А детето, също като приласкано кученце лесно научава как да подложи ръчичка, как да заплаче. Не може да говори и няма да се научи, няма да научи азбуката, до училище едва ли ще стигне, с тебешири по асфалта едва ли ще рисува света... Дали е заситила Злия вълк в себе си Мария? Това тя не знае, но знае, че пак е бременна. Биологичният фактор, наречен баща отново отсъства. За нероденото още остава надеждата, че Лошото може да е вече омилостивено и животът му да е различен.
Другата Мария от десет години е разбрала, че с хитро угаждане, вопъл и отчаяна молба няма да стане. Вече не търси кой мистичен закон е погазила, за да наруши хармонията и първородното дете да се роди с нелечимо и прогресивно заболяване. Смирението не е примирение и тя поискала да роди второ и здраво дете, за да докаже на онази сила, че една жена може да твори хармония – като единствен възможен паритет на вълците в човека. И да вярва, че с много любов и търпение може да ги насити. По безусловно прост женски начин е скючила тайно споразумение – ще носи тежкия товар на безнадеждността, но ще получи упованието, че болното дете ще преживее в безгрижие определените дни. Ще бъде всеки ден облечено в розови дрешки, ще люлее предизвикателно панделката на главата си – малко цвете сред безцветието на човешката мъка... Мария всеки ден е усмихната. Все съм се питала – откъде черпи сили за това. Как насмогва на вълците в душата си, как все още душа щ е останала... Когато говоря с нея, често я питам как постига мъдростта да лекува душата си от преживяното с все по-трудно и мъчително преживяване. Дали идва от скрития знак в името Мария. Тя има свой отговор – „Дали е вопъл от плач, дали е вик от радост – Онази сила хич не я е грижа за теб”. Песен да щ изпееш – пак няма да я трогнеш. Но ако пееш, „детето се усмихва и пее с теб. Това лекува...” Песента винаги те извежда в свят с друг ред, с други закони. В съзнанието на българина е напластено защитното разбиране, че много сполука не е на добро, че много хубост не е на хубаво, че много смях не е на смях. Житейският опит на социализирания човек го е научил, че всичко все някога се заплаща. А песента, преплетена с молитва, е храна и вода за добрия вълк в душата. Втората Мария знае това.
Двете Марии са две жени. По-слабите същества от човешкия вид. С еднакво име и сами с по две деца. Разликата между тях е в думите на Твореца, когато първите човеци били прогонени от Рая, задето дръзнала Жената да откъсне плода на знанието и да съблазни Мъжа.
- Ето, човекът стана един от Нас – да познава Доброто и Злото! /Битие, 3:22/
Цитираните думи могат да се тълкуват и като едно специално посвещение: Да познаваш и доброто, и злото, Човече, да носиш отговорност за постъпките си!
Или да избираш кой вълк в душата си да нахраниш...
Коментари към: Вторник, 22 Април 2008
Казах ти го тогава, ще го кажа и тук.
Ако някой се беше сбил или не дай си Боже умрял, веднага щяха да се изсипят всички журналистки с дунапренените си микрофончета, които да питат кое как се е случило. А прошляците, като Бареков, щяха да седят в студиото си и да упражняват литературните си умения над случилото се като измислят всякакви епитети, за да обогатят новината и я направят по-пикантна за драгия ни зрител, който пък от своя страна е балама, защото продължава да гледа новините по всякакъв вид медии, които отдавна се превърнаха в криминална хроника.
Както написа Георги Чорбаджийски в блога си (не мога да дам линк), по-добре да направят един канал, който да е само за криминални глупости и да направят новините отново нормални.
Спомням си времето, когато по новините казваха, дали ще увеличат пенсиите и дядо ми, Бог да го прости, с нетърпение чакаше края им, за да разбере, дали ще има повече парички в джоба си за месеца.
Иначе, въпреки че не се е отразило по телевизията, аз съм доволен от събитието. Само съжалявам, че бях леко облечен и понеже застудя, трябваше да си ходя. Но определено съм доволен от това, което се случи. Най-малкото, че беше забавно и весело. Пък отделен е въпроса, дали ще е ефективно. Все пак аз си мисля, че ще си отсвирят, но нека да видим какво ще стане, пък тогава ще коментираме.
Впрочем, ако можеш и имаш време, виж по разни форуми, дали някой е качил снимки или клипчета от събитието. Все пак много хора снимаха.
Коментари към: Неделя, 13 Април 2008
Пропуснах да спомена, че много ме е яд, че не видях тъпия неверен негър как умира и че не бях доволен от умирането на проповедницата. Тая заслужаваше да умре по най-гнусния начин.
По роман на Стивън Кинг е, но адаптацията не е негова. Книгата не е достатъчна за добър филм. Не съм имал късмета да прочета книгата, но гарантирам ти 100 пъти повече ще ми хареса!
Филма е по новела на Стивън Кинг.
Коментари към: Събота, 12 Април 2008
С нетърпение очаквам продължението на Трансформърите. Лошия късмет ми хареса на мен.
А що се отнася за Идиокрацията, известно време седя на хард диска ми, но като се сетя с кой актьор е, не съм много навит да го гледам. Май не съм изгубил нищо като съм решил да го пропусна.
Коментари към: Сряда, 27 Февруари 2008
Всеки има право на мнение, аз мойто съм го казал. Не мислете че подхождам предубедено към филмите. Винаги търся хубавите неща в тях, в този просто не намерих достатъчно че да ми хареса. Не казвам че не става за гледане, но определено не смятам че е най-добрия филм за годината!
Колкото за заглавието и превода не се притеснявай. Субтитрите ги ползвам само гогато не съм разбрал нещо...рядко се случва. А за заглавието незнам защо смяташ че "No Country For Old Men" има повече общо със филма от "Няма място за старите кучета". Ще те помоля да обясниш твърдението си ако е възможно :)
Колкото за "Източни обещания" мисля е чсно че и той не е филм, който бих гледал отново...просто за мен е с малко повече смисъл от "Няма място за старите кучета"
Илияне, лично твой е избора да го гледаш или не. Аз съм казал личното си мнение за филма и никой не задължавам да се съобразява с мен :)
Ще ме ядосате и ще взема и аз да го гледам...!
Коментари към: Неделя, 6 Април 2008
Илияне не трябваше да споменаваш тези филми...сега се чуствам задължен да проверя дали твоето мнение ще съвпадне с моето...
Коментари към: Сряда, 27 Февруари 2008
Уважавам мнението ти, но все пак не разбирам как може да предпочиташ Източни обещания пред No Country For Old Men. No Country мен лично много ме впечатли - игра, визия, режисура. Хавиер Бардем и Томи Лий Джоунс са невероятни.
Всъщност виждам, че за съжаление не си разбрал филма - казваш, че не си разбрал диалозите, края на филма и самото заглавие. Диалозите на места наистина са малко странни, но това идва по-скоро от спецификата на езика и един неточен превод може много да навреди. Заглавието, между другото, е преведено изключително неподходящо на български. Превел го е някой, който или не е гледал филма или го е гледал, но не го е схванал. Което е жалко, защото разликата в превода е малка, но съществена. А заглавието отразява много точно идеята на филма.
Може би ако дадеш още един шанс на филма? ... :)
Коментари към: Неделя, 6 Април 2008
Понеже не ща да отделям запис от дневника си, за да го кажа, ще го направя тук, на твоята пита:
Филмите "Southland Tales" и "When a stranger calls" НЕ заслужават вашето внимание!!! Те и моето не заслужаваха, ама нали съм инат, и гледам.
Няма да бъдеш набит, ако не напишеш, когато каза първоначално.
И аз не съм екстрасенс и затова се чудя защо така ми изникна това име. Телевизора не съм го включвала скоро. Нямам представа дали несъзнателно съм дочула нещо отнякъде.
Даваха го на 5 вечерта от 22:30...понеже е малко по дългичък (около 2 часа и половина) свърши към 1, затова поста ми е от 6ти...
А защо ти е изкочило незнам...не съм екстрасенс :)
Да спомена че тези дни ще опитам да напиша мнението си за филма :)
Аз засега нямам мераци да го гледам.
Но може ли да ми се обясни и защо точно днес ми изскочи в главата името на този човек и се сетих за филма, че преди няколко седмици, да речем, щяха да го дават.
еееееееехххх да не бях блондинка и да можех да си го сваля сама вместо да искам помощ от 10 човека.:)
Коментари към: Вторник, 1 Април 2008
kak se kazva filmcheto ? Mnogo e qko
Я, какви сладки муцунки! :)
Декора също е много хубав. Браво, маусе! Завидях ти.
Коментари към: Вторник, 4 Март 2008
Аз пък смятам, че в един сериал има ли недостатъци, безумие и глупост, то тогава този сериал не струва и няма смисъл да си правиш труда да го гледаш на части, за да замажеш положението.
Явно си търся повод да критикувам гледането ти наведнъж на цял сезон :)) Смятам, че точно такова концентрирано гледане увеличава шансовете сериал да не ти хареса, защото недостатъците ("безумието и глупостта") изпъкват.
Коментари към: Петък, 29 Февруари 2008
Не съм се заразил. Винаги когато мога съм гледал филми. Просто сега си давам мнението тук :) А за цял сезон...ми човек като е болен, неможе да излиза и няма какво да прави си намира нещо за запълване на времето :)
Мога само да кажа, че смятах uaHовото лудо гледане на филми за не особено правилно (явно си се заразил), но цял сезон надхвърля... граници. И всичко това ми е смешно. Единственото ми впечатление за този сериал е от "днешния" анонс по Нова телевизия. Не се очаровах. От което ми е още по-смешно.
Преди време ако не се лъжа точно ти ми хвалеше "Герои"... е не само ти де, поне 10тина човека знам който се "превъзнасят" по този сериал, убий ме незнам защо!
Напротив, повторим е! Дори нещо повече - краден е! Цялата идея за него е крадена. Всички способности са крадени, може би без тази на Питър и Хиро.
За да разбереш какво ти шепна, гледай 4400. Първи сезон на Хирос бива, на мен ми хареса. Но втори сезон е меко казано зле. Не стига, че историята му е тъпа, ами го прекъснаха посредата. Не се опитаха да го натъкмят до 23 епизод. Опитаха се и точно по средата, ХОП, край!
Коментари към: Сряда, 20 Февруари 2008
Случаят с Atonement е особен. И времето е "~ 11,5" дни. За The Butterfly Effect (и Frequency) аз закъснявам.
Сещам се за откъслечно гледане, може би как са направили филм - пак за промяна на събития. И спасяване. Но не мога да ориентирам за заглавие. А, да, бе, Deja Vu.
Коментари към: Вторник, 12 Февруари 2008
Добре. Оттеглям обвиненията си. Добре, че се бях сетила, че може да не си виновен.
За филмите първо минавам през IMDb - нищо ново, нали. Смятам, че е достатъчно стабилно място за всякаква информация за даден филм. Пише novel, което означава само едно. Но също заради силата на филма смятам, че не може да е направен по новела.
С имената на актьорите на български е по-сложно. Не знам дали преди да споменем този автор в часовете знаех как се произнася цялото му име. Надявам се човекът, който е предал името така, да не разпространява свои лични субтитри.
Като видях имената на някои актьори от филма, въображението ми не може да роди как се произнасят.
Името го видях в един сайт, вече не помня точно кой, затова го написах така. Същата е причината да използвам думата новела. И аз се замислих че би трябвало да е роман, но в сайта пишеше новела, а аз не познавам произведението, за да мога да изградя собствено мнение.
Да ме прощаваш, ама с филма си закъснял с ~ 11,5 дни.
Защо не казваш на хората, че филмът е красив, още от първия кадър? Бих добавила и жесток (от_после), но ще зазвучи изтъркано.
"Съветвам те" да не търсиш РОМАНА с име на автора, което ти си му дал (ако не си бил ти, вече наистина се извинявам), ами с Иън МакЮън.
С използването на думата "новела" по този начин се нареждаш сред учащи английска филология, склонни на poem да казват поема.
Коментари към: Петък, 1 Февруари 2008
Още по-добре:) 3 часа на първия ред, много забавление и смях....можем да ги сложим в малкия си джоб:) Един обучаващ се юрист и друг такъв по душа....не убийството ще разкрием, ами скоро в държавата няма да са нужни полиция и следствие:)
Коментари към: Четвъртък, 24 Януари 2008
Аз скоро си припомних, че може без заглавие.
Все още ли си носиш последствия от болестта?
На мен Ryan от "Orange County" още в началото ми се стори много голям. Сега видях, че съм била напълно права. Актьорът на Seth е малко по-малък, но по-нататък най-млади са на Summer и Marissa. На Marissa е по-малка от мен с година и два месеца............
Аз ако ще гледам 2 филма един след друг, трябва първият да е зле, та да няма какво да става на каша после. Изключение беше у една приятелка - "Карибски пирати 1", а след това по-нейно настояване "Les Choristes", че бил хубав. Да, важен филм. Но... случаят много не се брои, защото пиратите не ги гледах за първи път.
И, разбира се, по телевизията човек може да гледа много неща едно след друго. Аз след някои филми нарочно изключвам, за да се запазят.
За Игралния план ми стана интересно.
Коментари към: Петък, 1 Февруари 2008
uaH, това защо ли страшно много ми напомня на ЕДИН ТЕАТЪР, който беше много близо до мен или аз бях много близо, но вече не съм >:| защото в него настъпиха промени.
Не...в тозо просто пубиката разкрива убииството :)
Участието на публиката, нали не е като на един театър, на който ходих - светнаха лампите над нас и актьорите казаха "Писна ми вие да ни гледате, сега ние ще гледаме вас!" и седяха и ни гледаха.
Коментари към: Понеделник, 7 Януари 2008
I am Legend е тъп, ама очаквам да видя какво ще има в продължението му.
Коментари към: Неделя, 30 Декември 2007
Да но под мозила и опера не се получава така...демек пак IE си е проблемен :)
Коментари към: Понеделник, 31 Декември 2007
Хубаво пожелание :)
Аз ще ти пожелая по-общо - по-хубава и по-успешна година от изминалата!
Коментари към: Неделя, 30 Декември 2007
Маусе, internet explorer-а не ти е виновен. iframe-а ти се разлива от съдържанието и затова отгоре ти седи само менюто, а съдържанието слиза под него.
Коментари към: Вторник, 14 Август 2007
В крайна сметка се оказа че излъчването на концерта беше не на 17 Септември а на 1 Ноември... естествено тогава бях на работа и неможах да го гледам, затова за пореден път казвам: Бог да плагослови торентите :)
Та за концерта и визията му по телевизията... ми добре беше, но липсва цялата част с бисовете след официалния край на концерта...тоест липсват около 2 часа :) Гафа за който писах в описанието на концерта почти не си личи поне ако незнаеш къде да търсиш... друго няма какво да кажа :)
Коментари към: Събота, 24 Ноември 2007
Унуфри е име :) А от къде идва незнам... но не звучи ли много яко :)
kakvo e Унуфри
Коментари към: Петък, 7 Декември 2007
Заслушан във воя на пустинния вятър, една нощ гарван ми кацна на рамото. Миришеше на прах и усилия. Лек полъх на смърт и на мрак. Уплаших се, а морната птица зарови глава в косата ми. Отпуснах се и птицата спеше. Отпих си от чашата, седнах - притворих очи. Чаках... Гарванът крадеше топлината ми. Стана ми хладно - за кратко обхвана ме студ, но аз не помръднах. И после унесен дочувах приграчване. Някой ми пееше тайни слова и ме приспиваше. И се понесох по вятъра назад през много лета. Там ми разказаха в сцени легендата за Уинона, Койотът и Гарванът. Историята намерила краят си в потокът с чиста вода.
Събрали се Койотът и Гарванът над примръзналия труп на елен и заспорили, кой трябва да изяде сърцето, за да отнеме силата в полза на мрака. И всеки запял своята песен. Завил Койотът - протяжно изкарал смразяващи трели. От веки той имал задача една. Душите на людете вече умрели да води към мрака, на свойте крака. Лукавост и хитрост от него струели и искал да бъде по-силен сега. Навътре към неизвестното всеки да тегли, дори и сред живите, да краде от съня. Защото мракът го хранел, дарявал му ужас и плът. Така заговорил Койотът и посегнал към топлата кръв. Заграчил и Гарванът приглушено. Със скръбен и отчаян глас. Той бледите души извеждал, ако още не готови са да плуват в мрак. Тъй в клюна ги носел полека, да нямат и спомен от път, та ако някога се върнат, сами да не напуснат древния - мрачния кът. И той се нуждаел от сили, защото не знаел къде, а трябвало вечно да търси, като овчар своите заблудени овце. Не могли да изпеят предимство, затова се вплели в борба. Но къде ли се нейде видяло е, да бъде сразен "въздухът" от "земя". Койотът бързо усетил, че не може да впримчи със зъби криле, за това той Гарванът повикал и казал му. От днес не сме врагове, а нека други спора решат. И който познае, да бъде почетен за сладкия пай.
Решили съдията да бъде жена, от бебе да носи мощта си и ако към мрака с нея потегли, Койотът прибира ръка. Почерпили сили от мрака, изпрели магично кълбо, и мрежи прозрачни от него оплели и опънали ги на всяко дърво. Застанали тогава в гората, настанало безвремие за тях, очаквали да видят когото, ще хване се техния капан. Преминал ловец по пътеката горска, поспрял се подушил с нос, отминал капана на двамата улисан в следене на лос. След него обаче вървяла жена му, най-вярната, силна жена. Била и непразна утробата, оплела се в мрежата тя. Но нали била невидима, и само сянка на мощ, през нейната плът се пропила и чакала крайният зов.
Родила се щерка на двамата. Ревливо момиче била, Уинона я кръстили мъдрите или на думи просто Жена. Растяла Уинона и крепнела, отишъл си детският смях. Полека, магията в ръцете и идвала, таяла се като летният прах. Сърните в полята от нея не бягали, защото не сещали страх. А птиците търсели в отмора в ръцете и, и хапвали там семенца. Дори мракът сякаш по пътя намятал и воали от светла зора. За тази девойка младежите пеели, изричали думите с ясни сърца, но винаги усмивката най-силно и греела, когато Ицтан съзирала тя. Отивала леко до него, и капвала капка вода, от делвата уж е разсеяна, а тъй се закачала тя. А той начумерено - строго я гледал и скачал по пъргав от лъв, посягал за роклята да хване я, но тя му подхвърляла стръв. От делвата пълна водата излитала и миела силно лице, и после със силния смях го оплитала, овръзвала мъжки нозе. Ицтан се замайвал незнайно и еквал младежкия смях, Уинона го гледала ласкаво, лицето му гладела в страст. И тъй се зарекли да бъдат те заедно. Ръцете си срязали тайно, кръвта си омесили с плам, и после се вричали заедно - на другия давали власт. Магията силна обаче не чакала, заседнала в момчешката плът. И ревност към грубост го тласнала - Койотът пресекъл му път. Нарекъл го с думи обидни и женствени, засегнал младежът на чест. Обърнал сърцето му в рана изгаряща и вдигнал той поглед злочест. Невинното искал от Уинона да вземе, дори без обети - на всяка цена, изтръгнал от девойката нежното цвете и хвърлил я в ужас и мрак. Повалил я насила на любимото място. Със ножа замахнал и там, от горе до долу грубо изрязал и красивия кожен сукман. Попипал отвсякъде, след туй се погаврил и нея оставил в несвяст. Нарекъл я с думи попарващи, моминско достоинство и чест. Отишъл си бавно и леко изчезнал - дори не оставил и вест...
Уинона косата отметнала бавно, избърсала моминския срам. Отмила в потока ръцете си, завързала своя сукман. Изправена чакала, небето попитала, какво да направи сега. Дали да се хвърли на огъня или да тръгне по пътя сама. И леко Койотът потривал се с лапи, девойката падала в плен, еленско сърце и дробчета сладки - за него ще има пир на корем. Не чакал я гарванът кацнал, на крехките бели рамена. Девойката погледнал властно и върнал нейната душа. Усмихнала се младата индианка, тя взела в своите ръце, това което и отнели - и го разпръснала от все сърце. Нагазила потока бавно, и с пяната се сляла там. Полека, лека се разтваряла в планински чистата вода. Отишла си девойката, но глас останал, да пее вечно за деня, когато мъдра птица дума казала и върнала я на света.
Така спечелил Гарванът облога, от миналото после долетял и кацнал ми на рамото без злоба, във образи история изпял. Събуди се и каза, дай ми моля, дай от устата си вода. Подадох му и в миг Уинона, отново в мене изшумя. Погледнах го и вече знаех, отива да спаси от мрак, поредната душа повлечена от на Койота лепкавия крак
Драги Дядо Мраз,
Ти вероятно не си свикнал да получаваш писма на втори януари. Но аз искам да изясним едно малко недоразумение, което стана между нас.
В началото на миналия месец ти писах писмо, в което те помолих за велосипед, влакче, ролкови кънки и футболна топка. Цяла година учих като луд, имам най-добрите оценки не само в класа, но и в цялото училище. Честна дума, никой не се е държал по добре от мен с родителите, братята, приятелите и съседите. Постоянно ходих до магазина, два пъти дори преведох една старица през улицата. Няма нито една добра постъпка, която да не съм направил.
И за какъв дявол ми донесе чифт чорапи и идиотска химикалка? Какво си въобразяваш ти бе, козел! Да ме разиграваш цяла година и накрая да ме оставиш с купчинка боклуци под елхата. И на всичкото отгоре - донесе толкова подаръци на онзи кретен в съседния апартамент, че няма да може да мине с тях през вратата. Затова дори и не си помисляй да си довлечеш задника при мен следващатагодина. Ще те замерям с камъни - и теб, и осраните ти елени, така че те ще се разбягат и ще се наложи да си ходиш пеша до забутания Северен полюс! Не искам да чувам за теб повече! От тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, ти дебел и вмирисан Дядо Мраз!
От малкия Иванчо. :P
gorkoto mi batche drugiq put kato fanesh nqkoe mu davai pticha hrana ot veterinaren magazin.:) da znaish aide sega leka nosht na wsichki....
Радваме се за пилето. Това, което ще напиша обаче, няма голяма връзка с него. Прочетете го, не е мое, но това в момента няма никакво значение. Мисля, че човекът, за когото е било писано, ще разбере и сам, без да го посочвам поименно. Четете - на мен ми хареса, но аз съм пристрастна към творчеството на момичето, което го е писало, затова оставям оценката на вас:
Създаде ме със огнен дъх и със желание,
извая ме с треперещи ръце.
И на мига, без капчица на разкаяние,
изтръгна моето сърце.
И като Бог в деня ми се изправяше,
заклеваше ме в свойта Библия свещена,
а нощем дверите на Ада ми отваряше,
ти - Сатана и ангел, грях и щастие неземно.
Така живях - във твойта нощ като светица
и като грешница в деня ти светъл.
Виж - аз ката агнец съм се обрекла
на теб - телеза Златен в мене.
Сега умирам от кървящите си рани.
Не, нямам вече страх от трънени венци!
Аз болката си с мъжество съм изковала,
а с нежност и надежда - твоите мечти...
Коментари към: Неделя, 11 Ноември 2007
Ларва, е не! Не може целият дневник! Аз само като знам uaH за колко филма по колко е писал! :|
Коментари към: Понеделник, 26 Ноември 2007
Е добре.Все нещо ще може да се направи.Просто му давай някакви добавки де да знам какво да му правиш.Пък ти направи достатъчно за него.Каквото дойде.Важното е ние да сме живи и здрави.:)
За жалост и да е някоя такава птица няма да разберем...и това пиле залиня и май скоро ще се пресели във великите сини небеса... Просто майката като го храни му предава нещо, наречено "Птиче мляко" или поне така ми казаха... та това ми ти вещество дава имунитет и допълнителна сила на малкото пиле...за жалост на мен ми е невъзможно да създам подобно нещо...
Представи си да е някоя хищна птица от филм на Хичкок:)
Снимките са от първото пиле...това второто е доста по жизнено ... надявам се да оцелее... консултирали сме се с ветеринари и други индивиди запознати с пилетата и техния начин на живот... от тук нататък само времето ще покаже.
Прилича на болно.Можеш да се опиташ да го подхраниш с нещо.Капки или нещо подобно.Те бързо рилусясват и може да му вземеш нещо за закрепване.Няма да струва много а можеш да го спасиш./ако ти се занимава/.Можеш да намериш капки в зоомагазин.Успех с пилето което прилича на пиле - мутант:)
Написа Ларва на 26-Nov-2007 20:10
Страницата е генерирана от Glog v3.50
"Но скоро започва да излиза непред...и естествено забравя за старите си приятели." -
Несамо той забравя приятелите си...Но за съжаление за не всеки такъв сюжет хората правят филми,често сами се вкарваме в тях...без даже да знаем защо...
Написа Гергана (email) на 08-May-2008 17:32