The Diary
Дневникът на Михаил
Архив
Неделя, 8 Юли 2007
Басейн
21:33
За пореден път забравих да пиша тук...този път нямам друго оправдание освен скуката и мързела. Предполагам не е добре това, защото дори тези който им беше интересен дневникът ми, надали вече им се занимава да проверяват просто защото твърде рядко се пише. Все пак вината си е моя, и трябва да я понеса. Благодара на тези който въпреки всичко продължават да следят дневникът ми. За мен е чест че го правите.
И така нека да минем към по съществената част от днескашния ден:
Басейн
21:35
Още от вчера се разбрахме с Илиян днес да ходим на басейн. Тъй като моят фаворит като място "Мария Луиза" в Борисовата градина вече втора година стойи затворен (чуват се слухове че някой иска да строй хотел там...лично ще се опитам да предотвратя подобно нещо) решихме да посетим един басейн намиращ се в Кубратово (доста е далеч, но аз имам колело:) И така началния час беше решено да е 10...тоест да мина около десет през Илиян (живее в квартал Бенковски...далеч е, но както споменах имам колело :) и от там да се отправим с колелата към мястото на събитието.
Избрания час означаваше че аз трябва да тръгна към 9:30...тоест да стана 8-8:30. Като добро дете избрах по ранния час, че да мога да се подмотквам малко.
И така станах си аз в 8:00 (по часовник :Р ), минах през банята, прегледах набързо случките в чата от ноща, облякох се, позяпах началото на Сблъсък по БТВ и в уречения час (около девет и половина :) нарамих колелото и налегнах педалите (на колелото, да не си помислите друго). За жалост за пореден път забравих да видя за колко време стигнах (втори път ходя там и забравям да засека точното време за преминаване от точка А до точка Б). Поради тази причина ще кажа че стигнах към десет без нещо (колко е това нещо незнам :). Та пристигнах, звъннах на човека (Илиян) да слиза, метнахме се и двамата на колелата и дружно налегнахме педалите (да кажа че става дума за педалите на колелата, да не стават грешки :Р ). Този път и двамата забравихме да засечем за колко стигнахме, такче ще кажа че е било към десет и нещо.
И така ето ни на басейна, готови за подвизи сред водната шир (добре де не е толкова шир, ама кой ти гледа в днешно време :). естествено след настаняването ни трябваха около 30 секунди за да се озовем във водата. От тук нататък понятието време е доста разтегливо заради липсата на представа колко такова е минало. Ако някой държи на точността нека заповяда следващия път с наз и да си носи хронометър :Р.
След кратко или не толкова кратко (прочети горното изречение) плицикане решихме да вкараме в употреба и волейболната топка която носех (Бог да я прости, но за това малко по натам). Поиграхме каквото поиграхме и ни омръзна. Време е за слънчеви бани. Изпънахме се на хавлиите да се попечем кат скумрии на скара. Въртяхме сукахме и дойде време пак да се издавим. Този път изоставихме топката до хавлиите. Между другото забравих да спомена че чакахме да дойдат и други хора и да се присаединът ким компанията ни.
Влязохме и се плицикахме известно време. После излязохме и седнахме на ръба на басейна да си зяпаме и обсъждаме присъстващите. Таман решихме се занесем до хавлиите и дойдоха хората който чакахме. Завлачихме се до хавлиите където ни чакаше изненада: Волейболната топка и беше дошло повечко слънцето горката беше експлодирала. Тоест още не беше, но беше изляла вътрешностите си (демек имаше голяма цицина от плондира). Реших да махна обвивката и да я оставя гола голеничка, но уви не умея да работя с ножове, та попогрешка я заклах...тоест спуках. И така останали без топка продължихме пребиваването си на басейна. Новодошлите решиха да се настанят в страни от нас, защото искаха да са насянка...тяхна воля (май бяха прави, ама какво като съм поизгорял...нали трябва си личи че съм бил на басейн :)
Непомня дали след "убийството" на топката седнахме на хавлиите или пак отидохме на ръбът да си зяпаме. Зяпайки се присъедини към нас е единия от новодошлите. След известна доза приказки този новодошъл се озова в басейна...с моя помощ разбирасе :)
По някое време май пак лежахме на хавлиите, после пак във и около басейна. Докато бяхме на ръбът дойде едно момиче, което доста се колебаеше да влезе ли (твърдеше че била студена водата). Всъщтност не и беше за първи път...и по-рано я бяхме видяли да се колебае. И така докато се колебаеше а ния и давахме кураж дойде и нейна приятелка. И тя беше много колеблива. Крайния резултат от това беше, че се озоваха в басейна с чужда помощ (не този път не бях аз...мина един пич и просто им помогна "малко") това доведе до смях и кратък разговор. Малко след това двете девойки се изнесоха на някъде.
Докато се развиваше случката с двете момичета, пред нас играеха няколко човека с волейболна топка (с каква завист ги гледахме). на няколко пъти ни дадоха повод да се засмеем...и така лека полека се престрашихме и попитахме можем ли да се включим. отговорът беше "Да" и ние доволно се захванахме да покажем най-доброто от себеси (основно целене на околните хора по главата с топка). колко време е минало незнам, почти сигурен съм че е над час, когато Илиян се спаси (другия от наща компания малко по рано го направи). Аз като най-як и глупав останах да играя с хората (няма да ги лиша от гениалната си спортна форма я :).
След известно време обаче всички се разтреперихме сериозно (стана ни доста студено...все пак час и нещо във водата си е доста) затова прекратихме опитите си да играем волейбол (имахме един два успешни опита :) и всеки се отправи към мястото си на лагеруване (тоест аз към моята си хавлия, а те към техните си). Пристигайки на хавлията с илиян взехме решение да се преместим при останалата част от компанията. Е преместихме се, после от тайника на раницата си извадих карти та поиграхме и "Виста" (игра която за да ви обясня ми трябва твърде много време).
Поиграхме и после решихме да ядем. Преди да опиша тази кратка история трябва да се изфукам че победих на "Виста" :Р И така...за яденето: Няма какво толкова да се каже, купихме си кебабчета и хлебчета и ги изядохме :)
Малко след като хапнахме другата част от компанията обяви че смята да си ходи...тяхна воля си викаме ние. Да де ама кат влязохме в басейна и осъзнахме че вече ни идва много...и решихме че излизаме, съхнем и си тръгваме. Речено сторено. изсъхнахме и се метнахме на колелата, налегнахме педалите (нали знаете...на колелата :) и отново не засякохме за колко стигнахме до дома на Илиян. Аз също не засякох за колко се прибрах до нас, но това вече си ми е навик такаче не е проблем :)
Прибрах се, изкъпах се, помотах се, влезнах в чета и реших че е време да ви създам ново четиво. Надявам се да ви е харесало. Винаги ще се радвам да споделите мнението си с коментар дори и то да е отрицателно. Благодаря за вниманието и лека вечер :)
[ Коментари: 49 / Добави коментар ]Коментари
Кой е казал че гледам песимистично :) Гледам реалистично :)
Така и не ми стана ясно "педалите" ли са останалата част от компанията, която сте чакали?:)
Доколкото знам определено не са "педали". Всъщност в цялата картинка педали имаше само на колелата :)
Радвам се че отново се появи и се надявам да е за по-дълго :)
Не предполагах, че се надяваш да е за по-дълго, след като пожелаваш да съм по-далеч от теб сега (цитирам последното ти стихотворение)...
Явно не си разбрала смисъла му...или поне не си го разбрала така както аз го разбирам и усещам.
Ами, обясни тогава, че и аз да разбера:)
Когато си тук, когато си говоря с теб ми е изключително приятно...и в един момент изчезваш...без причина, без чао, без нищо...и това ме обърква, побърква и наранява. в такива моменти понякога ми се иска да не се върнеш...защото ме е страх че ако се върнеш после пак може да изчезнеш и пак да се почуствам така. Но въпреки всичко щом те видя пак осъзнавам че предпочитам да изчезваш и да се появяваш отколкото да те загубя за постоянно.
Благодаря!;)
Мислех че самото стихче е достатъчно ясно...но то е ясно за мен, защото знам какво искам да кажа с него. Явно трябва да поработя върху изразните си средства така че поне ти да разбираш какво искам да кажа...
Това, че те карам да обясняваш и разясняваш по-подробно, не означава че не разбирам смисъла- напротив, но е много приятно когато ти го повтарят отново (за по-сигурно!) и то по-обстоятелствено както в момента:)))
А аз си мислех че и стихчето ще ти е достатъчно :)
Как ще ми е достатъчно- то и предходното ти стихотворение не ми бе достатъчно, но с това вече донякъде се компенсираш... особено с частта за "мрамора"!...:)
Говорели сме си как пиша аз стихчета...ако искаш мога пак да ти го кажа :)
Пробвай:)
Аз не решавам че сега ще напиша стихче, просто в един момент ми хрумва даден стих...без видима причина или муза...поне не и видим. И така едно стихче може да е провокирано от събитие от преди година две че и повече, а може и да няма реален провокатор. Затова рядко посвещавам стихчета на някой...
Е, ти направо ме уби!!!
Разби и най-малката ми представа (надежда), че имам нещо общо... с музата!
Много благодаря, за което...:)
Казах че рядко посвещавам, не никога. А и знаеш че за мен е по важно сама да се откриеш в стихчето, а не да ти подсказвам. Ти позна себеси в стихчето, трябва ли ти друго доказателство за кой е написано то?
От теб зависи...
Ти вече провокира съмнението ми:)
Понякога съмнението ти помага да откриеш истината. Не смятам че има нужда специално да казвам че е за теб стихчето...за мен то достатъчно си личи. Ако не е така, се връщаме 10тина коментара по нагоре.
Връщаш се към "педалите" ли?:)))
Не, към това че трябва да поработя над предаването на идеята ковто се е появила в главата ми в стихчетата. И по този повод бих се радвал да получа помощ от теб :)
Професионална ли?:)
Признавам си че от теб приемам всякакъв тип помощ...дори да е първа помощ :) Просто ...няма да се доизкажа...казвал съм ти го, нека има малко неизвестни (послушах съвета ти:)
О.К.
Давам "Първа помощ"- само "уста в уста":)))
Нали знаеш че това само увеличава шанса да поискам да я получа...не забравяй че колкото и странно да е съм мъж :)
Мъж- "активен" или "пасивен"?;)
Питам, за да съм наясно с "педалите"- ляв или десен:)))
Първо да и оточня че харесвам жени :) Иначе заради мързела като че предпочитам пасивната страна, но пък ако срещу мен е важен за мен човек поемам инициативата. Други въпроси? ;)
О, харесваш жени, а обичаш... мъже?:)
Мъже...определено не, но че обичам някой е вярно...или поне си самовнушавам че е така, неистово желаейки близост
Близост- каква?
И с коя?;)
Ако не са "педалите" може би иде реч за "седалката"?:)))
Просто близост м/у мъж и жена, но не онази пошлата свързана със секс, а обич, уважение, взаимна подкрепа...такива неща (твърде романтично ли звучи?)
А за седалката...само ако ти си седнала на нея!
Ако ти си колелото...:)
Ти го каза :)
Ти си го просеше:)
Дали просех или мечтая? Май и двете :)
Мечтаеш да си колело?:)
Ако ти го караш да :)
Бързи ли са ти оборотите?...:)))
Сменяеми скорости по твое желание :)
А екстри имаш ли?:)
Ммм не, обикновенно колело съм иначе.
Поне звънче нямаш ли си?:)
И да стана Мишле със звънче...по добре не.
И една молба, все пак това е дневник и тези безкрайни коментари като чели идват в повече. Съгласна ли си да остане само едно място на общуване тази вечер :)
Много културно ме отряза!
Няма проблем, щом това е само дневник, не се притеснявай- от мен повече не ще получиш и ред, както сега, така и в бъдеще!...
Знаеш че не това имам предвид...но коментарите по този пост станаха много, наистина много и вече нямат нищо общо със събитието. А аз нямам възможност да ги отделя. Надявам се да не спазиш обещанието си за "нито ред сега и изобщо" защото знаеш че за мен твойте коментари са важни
И така... След като се посваляхте, че даже се и скарахте, разрешете да наруша мълчината, породена от края на разговора ви и запитам важният за мен въпрос "Кога човек разбира, че обича някого, а не просто го харесва". Въпроса ми е породен от по-горните коментари.
uaH твърде сложен и обширен въпрос задаваш...все пак ако успея да формулирам някой ден отговор първо ти ще научиш обещавам...не втори ще си :)
Колко е хубаво да си млад и непокварен! Живота на всичко ще ви научи! Всичко ще ви формулира в главички те :)
Написа Ма рия Тодорова (email) на 12-Jul-2008 15:25
Страницата е генерирана от Glog v3.50
Маусе, не гледай толкова песимистично на дневника си. Дори и да не го четът, да не ти пука! Аз го чета и ми е интересно :) Както се казва - "Keep walking ahead!"
Написа Илиян Бетовски (email) (www) на 09-Jul-2007 11:18