<- Предишен запис (2005-06-19) | Дневника | Следващ запис (2005-06-22) ->

Архив

Вторник, 21 Юни 2005

Дълък ден

18:59

Онзи ден ви писах, че вчера трябваше да ходя на две места. Е наистина бях на две места, но не тези който споменах предния път. При пристигането в работата (около 8 и 20) започнахме с подготовка на един агрегат (споменавал съм ако се не лъжа вече веднъж два пъти за него. Същия дето ни трябва за 22 и 23 този месец за концерта на Black Sabat) за да го караме за поставяне на електронно контролно табло (модерна работа, ще се пали с GSM :P) Това не отне много време и към 9 и 30 го подкараха към работилницата на фирмата която ще постави това табло. След около 30 минути сина на шефа (той и още един колега закараха агрегата) ми звънна с нареждането да извада две линии (дебели кабели...много дебели кабели) по 50 мерта и да намеря начин да ги закарам до зала "Фестивална" (там бях на концерта на "Kraftwerg", помните нали) Трябваше да опъна кабелите, както шефа ми по късно се изрази: "Вчера". За щастие имаше един познат с москвич, незнам какъв модел, не мисля и че е важно (а пък и доста раздрънкан беше, и още си е де :П ). Натоварихме кабелите там, закарах ги кадето трябва, и тман да се спася към склада, да си готвя другите задачки, ми казаха че трябва и да ги опъна. Каква прекрасна изненада. Е опънах ги, вързах ги, оправих се някак (въпреки липсата на какъвто и да е иснструмент за целта, слава бого че имаше кой да ми услужи). И колото и банално да звучи това не беше всичко! Таман пак се готвех да се спася, ми зададоха неудобния въпрос мога ли да намеря начин да вържа два куплунга, мъжки и женски (но несъвместими помежду си). Казах че бих могъл да намеря начин, стига да се добера до склада. Пуснаха ме да отида до там, иначе нямаха шанс. Резолтата обаче не ми хареса, нещата който знаех че трябва да са в склада, се оказаха в агрегата (не този койт отиде за табло). А агрегата беше съвсем на близко, самоче не близко до мен, или склада, или София ако сме напълно честни. Беше близо до дунав. В Русе. Е няма как, опрях до силната ръка на шефа и неговия син. Набързо поръчахме куплонзите, и ме изоставиха в работата да чакам да дойдат, а като дойдат да направя необходимите обръщачки. Това означаваше и че пропускам първото от споменатите предишния път в дневника задачи. Между всичките тези случки рабрах и че вместо с ТВ "Планета" че бъда с неизвестни хора (за сега, по късно разбрах с кой ще работя, познавам ги добре всъщтност) със кран фарт "Elemak". Така и второто от двете споменати по-рано неща отпадна. А да, забравих и апарата си да взема (което естествено означава че нямам снимки да покажа каквото и да е). До тук излиза че почти изцяло съм ви излъгал, единствената истина се оказа че ще ходя на две места. Нека продължа нататък. Куплонзите дойдоха след час час и половина. Това означаваше аз да направч гадните обръщачки за много кратко време. Не че имаше срок, но обаждането на един и същи човек, с един и същи въпрос през интервал не по -голям от 5 минути е доста основателна причина да бързаш...много. Ама когато те прекъсват на всеки 2 минути ( не само един човек званеше през пет минути) някак си няма как да свършиш достатъчно бързо поставената ти задача. Е някак си успях, учудващо без да се порежа, нараня или осакатя :) Занесох гадните неща, който ми скъсаха нервите на нуждаещите се от тях хора, пак в зала "Фестивална" и обратно в склада. Вече беше три часа, а още не бяхме почнали да товарим, а в 16:00 трябваше да сме на терен.Отново на тъгадък се направи всичко. Резолтата се разбра на терена, по-важните и специфични неща бяха забравени. Все пак се намери кой да ни ги доара, но му се наложи да прави два курса. В бързането забравил да вземе една глава ( устроиство, служещо за закрепянето на камера към статив и фарт-кран. Позволява камерата да се закрепи към неподвъжна основа, а самата камера да има свобода на движенията). Върна се и донесе нея. А целия снимачен екип се включи в "Велиото чакане2-гранични случки". А причината за това висене (6-7 часа) беше липсата на основния герой (македонски певец на имеТоше (може и Тодор да е бил, но всички му викаха Тоше), който беше задържан на границата около 6 часа. В крайна сметка като дойде (към 12 и 30) започнахме снимките. Те се състояха в това да снимаме македонеца от рзлични гледни точки как пее. Снимахме до 10 сутринта, което си беше наистина изморително. До следобят нямах много занимавки, но не можах да поспя, въпреки усилията. Към 15:00 шефа се обади да ми каже към 17-18 да отида в склада да товаря за накакви снимки на другия ден (22). Стига за сега, като се прибера може да кажа подробности за какви снимки става дума :)

[ Добави коментар ]