<- Предишен запис (2005-06-02) | Дневника | Следващ запис (2005-06-10) ->

Архив

Събота, 4 Юни 2005

Разходката

23:17

Деня ми започна с едно телефонно обаждане... Към 11:00 ми се обади Христина (mariner), да ме пита дали съм свободен, казях че след два часа ще съм и тя ми предложи да се видим в 13:30 на Народния театър. Разбирасе се съгласих, още повече, че щяха да присъстват и Илиян (uaH) и Митко (Rees). Станах набързо от кревата и хукнах по задачки, точно в един и половина бах на Народния театър... но уви, нямаше никой. Притесних се да не би да не съм разбрал правилно, но точно тогава се появиха Илиян и Митко с колелата си. Казаха, че Христина ще закъснее малко. Добреееее :) Докато чакахме на Илиян му хрумна Митко да си вземе федербала. Предложението бе прието единодушно, и Митко подкара колелото към тях. Явно е карал бързо, понеже се върна преди Христина да дойде. След нейното простигане взехме решение да се отправим към НДК. Тогава Христина предложи да минем покрай работното място на Любо (darkstorn). И това предложение беше прието :) При задаването на въпроса: А каде работи той? Христина извади картата и каза: "Някаде тук" сочеики бул."Васил Левски" в отсечката от СУ до Попа. Отправихме се смело в оказаната посока. Минахме по Графа, стигнахме Попа, и от там се отправихме по "В.Левски" към Спортната палата. Малко преди да стигнем кръстовището на "Гурко" и булеварда, Христина ни посочи Турското посолство, казваики. че тук работи Любо. Опааа, още не беше застъпил на пост. Ще почакаме. Докато чакахме един по един минахме през близкото магазинче, всеки копуваики нещо за ядене или пиене. Дойде човека на работа, поговорихме кратко с него и се отправихме към НДК. С доближаването чухме как агитките за мача се распяват. Седнахме на пейките в страни от главната алея. Приказвахме си разни глупости (какво друго да се очаква да говорим Илиян, Митко и аз :РР). В един момент ни свърши колата, и Митко и аз се отправихме към чешмата при "Шератон" (не съм сигурен това ли беше хотела там :РРР ). Сипахме вода и се върнахме при Илиян и Христина. След кратко приказване Митко и аз решихме че трябжа да ползваме федербала. Минахме зад пейката на тревата и започнахме една игра, дето не е за расправяне... ама аз ще ви я расправя, или поне част от нея :Р И двамата бяхме моного зле, от три пъти веднъж оцелвахме перцето..направо трагедия. След по малко от 5 минути забелязахме че хилките се деформират твърде лесно. Започнаха да придобиват странни форми, докато в един момент на Мирко хилката не се распадна на две. Ръкохватката на дръжката се отдели от останалата част. Това не ни попречи да продължим...не се отказваме лесно просто :РР. След десетина минути силите бяха изравнени, тъй-като и мойта хилка я сполетя същата съдба. Продължихме играта, докато не си погледнах китката. И о ужас, кръв, много кръв, шурти яко, вената спукана.... не бе шекувам се, спокойно :) Имам само десетина одирания, е някой са дълбокички, но ще оцелея :) И Митко имаше рани. Това федербала е много кървав спорт :РРР Причината за тез наранявания беше хилката или по точно остатъка от нея. Просто при счупването бяха останали остри ръбове. Спряхме се и взех от Христина една мокра кърпичка (благодаря че ми я деде иначе нямаше да има с какво да почистя кръвта). Малко след това водата ни свърши та се наложи Илиян и аз да се отправим за попълване на резервите, естествено с колелата :Р На връщане, както си изкачвах едно нанагорнище, видях как бутилката литва пред мен. Изненадах се, но като погледнах торбичката всичко ми стана ясно. Просто не беше издържала на напрежението. Все пак стигнахме до "базовия лагер" благополучно. Не помня след колко време видяхме как две момчета се снимаха на буквения паметник. Бяха се качили горе долу посредата му, и едно момиче ги снима. Илиян, Митко и аз веднага изявихме желание да повторим този техем подвиг. Както се изрази Илиян: "Една овца кат тръгне, и всички подир нея". Митко и аз бяхме първи доброволци. Хоп троп, лека полека и ето една мишка на върха на паметника (демек аз). Митко запецна някаде посредата. Христина снимаше. Незнам колко снимки е направила, но ги очаквам с интерес :). Слязохме. Дойде ред и Илиян да се качи за снимка, ама той нещеше сам, та аз се писах доброволец за компания. Пак се качих до горе. Илиян и тои запецна посредата. Пак снимки и айде долу. След още известно време пратихме Митко и Христина да карат колела, а Илиян и аз се захванахме с федербала. След по малко от 5 минути кордата на мойта хилка даде фира, с други думи се скъса. Това не ми попречи да продължа играта (нямаше да се откажа толкова лесно я). Колко сме играли незнам, надали е било много, иначе надали и рамката на хилката би оцеляла ( по късно в ръцете на Илиян не оцеля де). Христина и Митко се появиха и Митко ни предложи да ходим да гледаме мача у тях. Поредното предложение, което беше прието. Плухме си на петите и се отправихме към халите. Точно по пътя Илиян довърши последните остатъци от хилката. Заради него замалко и да ни набият, ама то нормално, като ходим като льохмани :) При халите Христина си взе пица да хапне (никой от нас не беше ял сутринта) А да забравих да спомена, че Илиян и Митко хапнаха хляб със кренвирши. Стигнахме до дома на Митко, но преди да се настаним отидохме да си вземем нещо за ядене и залъгване. И каде...естествено в близкия магазин :Р Пазарувахме каквото пазарувахме, на касата заради мен стана голяма опашка. Ако ви е интересно защо...миии няма пък да ви кажа :Р От магазина се занесохме в Митко, и там се настанихме да гледаме поредния слаб мач на наще. Вече губеха с 0:1. Гледахме каквото гледахме, писна ни та си пуснахме Star Wars Clones wars. Не че ги изгледахме всичките де :) Илиян си би камшика първи, после Митко ни изгони, че трябваше да бяга за някаква среща. Не си мислете, че това е края... С Христина се отправихме към НДК, но по пътя пак решихме да минем покрай Любо (не че ни беше на път :Р) Отидохме там, и той определено се зарадва че има кой да го порасее преди края на смяната му. Поговорихме с него, полигавихме се, стана 23:00 и дойде време все пак да сложим точка на деня, или поне запетайка :Р Изпратихме Христина до таксито, и айде кой от каде е :) За мен определено беше запетайка, понеже още не бях се прибрал, и шефа ми звънна с новината че трябва да бягам до склада да товарим една техника. Товарихме какво товарихме, стана 3:00 часа. Общо взето така ми мина деня. Като се прибрах в нас седнах и се наядох набързо, после пред PCто да напиша това. Сега е 4:30 и смятам да си лягам вече, такаче ви желая лека и приятна нощ и до нови интересни случки :)

[ Коментари: 1 / Добави коментар ]
Коментари

И за мен ОПРЕДЕЛЕНО беше запетайка, а не точка. Аз съм се прибрал в 8 сутринта вкъщи. Доста интересни работи ми се случиха вечерта.

Написа Илиян Бетовски (email) (www) на 05-Jun-2005 23:24