The Diary
Дневникът на Михаил
Добавяне на коментар
Четвъртък, 12 Юли 2007
Откровения
12:58
Никога до сега не съм си позволявал да посветя дадено стихче на някой...но винаги има първи път. Знаете че понякога в живота на човек се появяват хора който ти заковават вниманието и когато тях ги няма се чустваш странно празен. Никога до сега не съм говорил за такива неще, защото съм смятал че са твърде лични и засягат само мен и другия човек. Никога до сега. Понякога осъзнаваш че трябва да си кажеш всичко иначе ще гръмнеш от неизяснени неща за себеси. Е аз ще го кажа, независимо какви последствия ще има за мен или за другите или за мнението на другите към мен. В живота ми има една личност, която откакто познавам ме е провокирала и карала да се развивам. Винаги когато общувам с нея аз съм щастлив...чуствам се спокойно и мога да бъда наистина себеси. Всички който са достатъчно дълго тук познават точи човек, повечето надали с добро, но това си е тяхно мнение и няма нищо общо с мен. За който не се е досетил става дума за Снежина. Да тя е човек който за мен е изключително важен и изкючително ценен. Тя е личност която искам да присъства винаги в живота ми, дори и само виртуално да е. Просто с нея знам че мога да бъда себеси и да кажа неща, несподеляни с никой. Често обаче ме кара да се чуствам и много объркан...най-вече когато прсто изчезне...и точно затова е написано следващото стихче. Не ме интересува мнението ви за него, не ме интересува мнението ви за написаното по горе...този път ме интересува само да бъде ясно и точно казано това което чуствам аз...другото...другото е просто празни приказки!
Теб те няма, пак, отново!
Ден след ден изчезваш ти,
сякаш спомена-отрова
във сърцето ми се впии!
Той нанесе тежка рана!
Тя не спира да кърви
и душата ми презряна
веч не иска да шепти.
Бавно в нощите ми дълги
спомням си за теб и знам,
че не ще да бъдат тъжни
ако пак ти бъдеш там.
[ Коментари: 6 / Добави коментар ]
Коментари
Нещо допълнително: Затваряй си таговете като ги отваряш.
Благодаря!
Илияне затварям ги...признавам този път съм пропуснал един <center> да затворя, но това не би трябвало да е проблем за кода. Все пак го затворих...
Интересно, защо ли тази дата е вече "временно недостъпна"?!
Хубаво стихотворение... А усещането ми е доста познато... Защо ли...
Написа Eli (email) на 24-Sep-2007 16:25
Добавяне на коментар
Страницата е генерирана от Glog v3.50
Браво, маусе. Поздравления за откловенията, които сподели.
И аз си имам познати (не приятели, а познати) от глобалното интернет пространство (ах, че хубави думички!), с които споделям какво ли не. Просто ми е достатъчно това, че не ме познават, нито мен, нито някой, който аз познавам и не се притеснявам, че може да изтече информация към неподходящия човек.
Написа Илиян Бетовски (email) (www) на 13-Jul-2007 11:17